Мигрантите и наркотиците: здравни и социални мерки

Обзор

Основни въпроси

Сегментът от населението, който заемат мигрантите, е силно разнороден, а връзките между миграцията и употребата на наркотици са комплексни.

При пристигането употребата на наркотици от мигрантите като цяло е по-ниска, отколкото е обикновено за приемащата страна. Въпреки това някои мигранти може да употребяват наркотици още преди пристигането си и да се нуждаят от медицинска помощ, свързана с наркотиците. Осигуряването на непрекъснатост на грижите за тези, които получават лечение с опиоидни агонисти и/или антиретровирусна терапия, е особено важно, но може да възникнат трудности при определянето на лекарствените еквиваленти и съобщаването на клиничните практики за управление в приемащата държава. 

Други мигранти може да са по-уязвими към проблемна употреба на вещества след пристигането си по редица причини, включително травма, безработица и бедност, както и загуба на семейна и социална подкрепа. Наркотиците може да бъдат използвани от мигрантите за справяне с травмата, скуката, несигурността и разочарованието във връзка с имиграционния им статут. Уязвимостта на мигрантите може допълнително да се засили от липсата на информация за здравните услуги и трудностите при достъпа до лечение. 

Данните и литературата за разпространението и моделите на употреба на вещества сред мигрантите в Европа са оскъдни и този недостиг възпрепятства задълбочената оценка на нуждите на тази група (Humphris and Bradby, 2017; Blom и др., 2016).

Отговори

Не са много съществуващите интервенции, насочени конкретно към употребата на наркотици сред мигрантите, а там, където са идентифицирани такива мерки, се знае малко за ефективността им. По-често се обръща внимание на по-широкия въпрос за здравето на мигрантите или на подобряването на достъпността на съществуващите услуги за наркотици за тази група. Актуалните мерки включват:

• интервенции за улесняване и подобряване на достъпа до здравни услуги, включително превод на услуги и информационни материали, културно посредничество , културна компетентност и обучение, работа с връстници, помощ, съобразена с пола, и социална интеграция;
• процедури за скрининг и оценка на потребностите, подходящи за кандидати за международна закрила и мигранти с нередовен статут, по-специално при пристигане;
• предоставяне на кратки интервенции в местата за настаняване на мигранти;
• ангажиране на мигрантите чрез нископрагови услуги;
• гарантиране, че услугите в областта на наркотиците се предоставят в рамките на интегрираните здравни услуги за мигранти.

Положението в Европа

• Понастоящем няма европейски преглед на наличността на услуги, отговарящи на здравните и социалните нужди на мигрантите, които се сблъскват с проблеми, свързани с наркотиците. На национално равнище политиките в областта на наркотиците в държавите от ЕС рядко се фокусират върху нуждите на мигрантите, употребяващи наркотици, а като цяло проучванията сочат недостатъчно приоритизиране на нуждите на мигрантите в области като психиатричното здраве, превантивните грижи и услугите за лечение. Независимо от това през последните години в редица държави се разработват интервенции, въпреки че данните за ефективността, наличността и обхватът им остават откъслечни. По-голямата част от практиките изглежда са насочени към обхващане на конкретни групи мигранти, като са налице само няколко целеви интервенции, свързани с наркотиците.

Основни проблеми, свързани с мигрантите и употребата на наркотици

През последното десетилетие удачните реакции по отношение на въпросите, свързани с миграцията, се превръщат във все по-важен проблем за формирането на европейската политика. Миграцията е сложен въпрос, който изисква проактивни действия за посрещане на предизвикателствата, породени от неотдавнашната миграция от страни извън ЕС, както и от вътрешноевропейските миграционни потоци. Освен това всяко разглеждане на темата трябва да включва разглеждане на здравните нужди на отдавна установените мигрантски общности в ЕС, където, както е известно, съществуват здравни и социални неравенства (De Kock, 2022). 

Неотдавнашните събития, особено войната в Украйна, също доведоха до широко утвърждаване на факта, че наред с физическото благополучие на мигрантите трябва да се обърне същото внимание и на психичното им здраве (Giacco и др., 2018). Това включва въпроси, свързани с употребата на наркотични вещества, и разработването на подходящи ответни мерки.

Сегментът от населението, който заемат мигрантите, е силно разнороден (вж. карето Мигрантите в контекста на ЕС - за кого става дума?), а връзките между миграцията и употребата на наркотици са комплексни. Често сред мигрантите, особено сред неотдавнашните мигранти, се наблюдават по-ниски равнища на употреба на наркотични вещества, отколкото се регистрират в приемащите ги общности, което отразява моделите на поведение, свързани с употребата на наркотични вещества, в техните държави на произход (Jane-Llopis и др., 2006; Harris и др., 2019). Въпреки това проучванията показват, че с течение на времето разпространението на употребата на вещества в мигрантските общности все повече се доближава до наблюдаваното сред общото население (Horyniak и др., 2016; Hurcombe и др., 2010; Priebe и др., 2016; СЗО, 2018).

Известни са редица рискови фактори, с които мигрантите могат да се сблъскат и които биха могли да доведат до увеличаване на разпространението на употребата на вещества. Те включват, но не се ограничават само до безработица и бедност, загуба на семейството и мрежите за социална подкрепа, както и преминаване към културна среда, в която употребата на наркотици или алкохол може повече да се толерира от обществото. Установени са и други рискови фактори, включително неблагоприятни социално-икономически условия на живот (преди и след миграцията), травматични преживявания, ниски образователни нива, раздяла със семейството, семеен и социално-икономически статус, работна среда, стрес и социално изключване (De Kock, 2022).

За лицата, които нямат предварително установено местоживеене, допълнителни опасения буди фактът, че при пристигането си в приемащата държава наркотиците може да се използват за справяне със стреса, скуката и несигурността и разочарованието на лицата по отношение на имиграционния им статут. Установени са редица рискови фактори, които може да се свържат с повишен риск от възникване на проблеми поради употребата на вещества сред тази група, включително: продължителност на времето, прекарано в имиграционно задържане, предстояща заплаха от депортиране и липса на достъп до здравни, образователни и социални услуги (De Kock, 2022). Неотдавнашните мигранти може също да бъдат уязвими и поради липсата на информация и евентуално достъп до лечение. Неотдавна например осигуряването на непрекъснатост на грижите беше определено като приоритет при посрещането на нуждите на мигрантите от Украйна, тъй като се оказа, че тези, които са получавали лечение за употреба на наркотици в Украйна, често не са знаели как да получат достъп до подходяща подкрепа или да продължат лечението в приемащата държава.

Съществуват и доказателства, които сочат, че поради преживените неблагоприятни събития някои мигранти може да са особено уязвими към развиване на проблеми, свързани с употребата на вещества (Horyniak и др., 2016; Knipscheer и др., 2015; Lindert and Schimina, 2015; Bogic и др., 2012; Brendler-Lindqvist и др., 2014). Преживяването на травматични събития преди и след миграцията, както и по време на самото миграционно пътуване, може например да допринесе за стресови фактори за психичното здраве, които да доведат до повишен риск от посттравматично стресово разстройство (ПТСР), депресия или други проблеми с психичното здраве, което от своя страна може да засили риска от развитие на проблеми с употребата на вещества след миграцията. По-специално посттравматичното стресово разстройство е идентифицирано като рисков фактор за развитие на проблеми с употребата на вещества (Knipscheer и др., 2015; Lindert и Schimina, 2015.). Тези опасения са особено засилени за бежанците и кандидатите, търсещи международна закрила (Horyniak и др., 2016). 

В тази често бързо променяща се и сложна ситуация ефективното планиране на услугите може да се основава на разбирането за разпространението на рисковите фактори и моделите на употреба на вещества както сред новите, така и сред по-установените групи мигранти. Тази информация обаче често липсва (Humphris и Bradby, 2017; Blom и др., 2016; Bogic и др., 2012; Lindert и Schimina, 2011; Knipscheer и др., 2015; СЗО, 2018; Priebe и др., 2016; Hurcombe и др., 2010; Horyniak и др., 2016; Harris и др. 2019), и не съществува стандартизиран процес на събиране на данни, който да се фокусира върху миграционния статус на лицата, постъпващи на лечение за употреба на наркотици или в други услуги, свързани с наркотиците. 

Събирането на данни и осъществяването на мониторинг може да се окаже предизвикателство в някои държави поради законови ограничения по отношение на това какви данни могат да се събират за раса, етническа принадлежност и дори при някои обстоятелства за националност. Поради това съществува спешна необходимост от разработване на подходи, които могат да предоставят информация за насочването и планирането на услугите, за да се отговори на нуждите на мигрантските общности, като същевременно се спазват националните правила и процедури за защита на данните, както и етичните правила и процедури. 

Пречки пред достъпа до услуги

При разглеждането на здравните потребности на мигрантите е особено важно да се идентифицират бариерите, които може да ограничат способността на мигрантите да получат достъп както до общи, така и до по-специализирани здравни услуги (Lindert и Schimina, 2011; Blom и др., 2016; Madeira и др., 2018). 

Мигрантите, които се нуждаят от подкрепа при проблеми с наркотиците, може например да не са наясно с наличието на услуги за лечение или да изпитват притеснения, свързани с разкриването на употребата на наркотици или търсенето на подкрепа, свързани със страх от стигматизация и възможност за неблагоприятни последици, като например риск от депортиране, загуба на правото на пребиваване или на правото на настаняване и други привилегии, или дори загуба на попечителство над децата им. Езиковите проблеми също представляват значителна пречка за достъпа до услуги и предоставянето им, тъй като много мигранти не говорят езика на приемащата държава.

Други пречки пред достъпа до специализирани услуги в областта на психичното здраве или употребата на наркотични вещества сред тези групи от населението включват: различно поведение при търсене на помощ; различни културни очаквания по отношение на здравните специалисти; негативно отношение към и от страна на доставчиците; дълги списъци на чакащи; и културни вярвания за психичното здраве.

Ответни мерки за свързаните с наркотици проблеми сред мигрантите

В държавите от ЕС мигрантите може да имат право на спешни здравни грижи, но в различните държави те са различни. Освен това обикновено съществуват общи подходи, които са в помощ в борбата със здравните проблеми на мигрантите, като понякога те може да включват и подкрепа при проблеми с употребата на наркотични вещества. Като цяло обаче липсват услуги, които да са специално разработени за справяне с проблемите с наркотиците сред мигрантите в Европа, въпреки че тази ситуация бавно се променя с въвеждането на специализирани услуги през последните години в редица държави.

Интервенциите, които са разработени за улесняване и подобряване на достъпа до общи здравни услуги сред мигрантите, обикновено се съсредоточават върху следните области: повишаване на осведомеността и достъпа до съществуващите услуги; осигуряване на писмен и устен превод; адаптиране на моделите за предоставяне на услуги, за да бъдат по-чувствителни към културните различия или специфичните нужди на мигрантите; и наемане на служители за връзка, насочване или мобилна работа, за да се улесни насочването и приемането на услугите (De Kock, 2022). 

Ключовите елементи в тези интервенции може да включват:

• Преводачески услуги за подобряване на изживяването на пациентите, говорещи чужд език, в здравните служби и последващото им задържане и придържане към програми за лечение (Guerrero и др., 2012; Aelbrecht и др., 2012). Такива мерки са насочени към преодоляване на езиковите бариери чрез осигуряване на обучени преводачи за съответните служби или чрез използване на уеб базирани приложения, комуникационни карти и подходи за телемедицина. Освен че се превеждат, материалите за здравна комуникация може да се наложи да бъдат адаптирани за конкретна аудитория. Макар че изследванията в тази област не са достатъчно добре развити, някои проучвания показват, че използването на преводачи може да подобри придържането към лечението на употребата на вещества сред мигрантите с висок риск от отпадане.
• Услуги за културно посредничество, които може да се предлагат заедно с преводаческите услуги, за да се улесни комуникацията между хора, говорещи различни езици и произхождащи от различни културни среди (Guerrero и др., 2012). Културните медиатори са професионалисти, които могат да предоставят информация за различни групи ценности, предположения и социокултурни конвенции, като разясняват специфични за културата изрази и понятия, можещи да доведат до недоразумения. Те могат да улеснят адаптирането на протоколите и процедурите за лечение с опиеви агонисти в приемащата държава, които може да се различават от тези в държавата на произход, както и да отговорят на различията в законодателството в областта на наркотиците и културните или обществените норми по отношение на употребата на наркотици в приемащата държава.

• Културна компетентност и обучение за насърчаване и създаване на възможности за здравните специалисти да бъдат чувствителни спрямо културите, като: (а) разсъждават върху собствения си културен произход и предположения и как те може да повлияят на клиничните им срещи с мигранти, и (б) са по-наясно с различните вярвания и очаквания на мигрантските популации при планиране на лечението на индивидуално и организационно ниво (Guerrero и др., 2012). Освен това организациите и специалистите може да вземат предвид структурните и социалните фактори, които оказват влияние върху употребата на вещества и достъпа до лечение за мигрантите и етническите малцинства.
• Работата с колеги в предоставянето на целенасочени интервенции, включително използването на подходи, които улесняват достигането до родителите мигранти, обучението на мигранти за разработване и разпространение на методи за превенция и определянето на приоритети за превенция заедно с тези групи от населението.
• Услуги, съобразени с аспектите на равенството между половете, отговарящи на потребностите на определени групи. Това е особено важно, тъй като европейските услуги за намаляване на търсенето на наркотици често се разработват в контекста на предимно мъжко население, използващо услугите, като по този начин се подчертава необходимостта от пренасочване на вниманието към услуги, свързани с пола и чувствителни към него. Следва да се обмисли предоставянето на лечение само за жени, съобразено с травмата и пола и нестигматизиращо, при което се обръща внимание и на нуждите от грижи за децата (вж. Women and drugs: health and social responses).
• Подходи, съобразени с травмата, които разпознават признаците и симптомите на травмата при пациентите (и персонала) и ролята, която тя може да играе в техния живот; които избягват повторението на травмата; и които възстановяват чувството за безопасност и самооценка (Turrini и др., 2019; Wenk-Ansohn и др., 2018).

Интервенции, насочени към мигрантите и проблемите, свързани с наркотиците

Понастоящем в европейските държави има ограничен, но нарастващ набор от услуги и интервенции, свързани с наркотиците, които са насочени специално към мигранти с проблеми с наркотиците. Важно е да се отбележи обаче, че там, където съществуват целенасочени интервенции, се знае малко за тяхната ефективност.

Стратегията на ЕС относно наркотиците за периода 2021—2025 г. е съсредоточена върху необходимостта от преодоляване на пречките пред достъпа до услуги за подкрепа и лечение по отношение на ключовите характеристики на целевата група, като например демографските фактори (включително културния произход), ситуационните фактори (включително миграцията) и личните фактори (включително психичното здраве и благосъстояние). В нея също така се признава, че мигрантите са сред специфичните групи хора, които употребяват наркотици и имат разстройства, свързани с употребата на наркотици, които потенциално може да имат по-сложни или специфични нужди от грижи.

Целенасочените интервенции се разработват в контекста на процедури за скрининг и оценка на нуждите, кратки интервенции, непрекъснатост на грижите, интегрирани здравни услуги и социална реинтеграция.

Скрининг и оценка на потребностите

Важно е да се въведат процедури за скрининг и оценка на потребностите на кандидатите за международна закрила и мигрантите с нередовен статут, по-специално при пристигането им, като тези процедури следва да включват мерки за оценка на потенциални проблеми, свързани с употребата на наркотици. От съществено значение е също така персоналът на всички услуги, като например центрове за настаняване и центрове за временно настаняване, да е нащрек за потенциални проблеми.

Краткосрочни мерки

Някои проучвания сочат, че кратките интервенции, предлагани в рамките на центровете за настаняване на кандидати за международна закрила и мигранти с нередовен статут, може да са полезни като принос към стратегиите за превенция и като елементи на подходи, основани на общността, или на многокомпонентни подходи (Greene и др., 2019). Кратките интервенции в този контекст обикновено имат за цел да предотвратят прехода от развлекателна към високорискова употреба на вещества и от високорискова употреба към разстройства, свързани с употребата на вещества. Необходими са обаче повече доказателства, за да се определи тяхната ефективност тук.

Непрекъснатост на грижите

Известен брой мигранти пристигат с установени проблеми, свързани с употребата на опиоиди, и може да се нуждаят от медицински грижи за опиоидна зависимост, по-специално лечение с опиеви агонисти, както и от подкрепа за превенция или лечение на инфекциозни заболявания, свързани с употребата на наркотици. Осигуряването на непрекъснатост на грижите за тези пациенти, които получават лечение с опиеви агонисти и/или антиретровирусна терапия, е особено важно, тъй като прекъсването на грижите може да доведе до рецидив или други негативни последици за здравето.

Възможните предизвикателства при осигуряването на непрекъснатост на грижите за тези, които получават лечение с опиеви агонисти, включват: трудности при определянето на еквивалентността между лекарствата, предписани в приемащата държава и в държавата на произход; необходимост от преминаване на пациента към предписаното лекарство, налично в приемащата държава; и съобщаване на практиките за клинично управление, които могат да се различават от тези в държавата на произход (напр. изискването за изследване на урината).

Нископраговите услуги, без или с малък брой критерии за достъп и които активно достигат до уязвимите групи от населението, може да са особено привлекателни за кандидатите за международна закрила и мигрантите с нередовен статут.

Интегрирани здравни услуги

Развитието на интегрирани здравни услуги и координацията с жилищните и социалните услуги вероятно ще бъдат важен елемент за осигуряване на ефективен отговор на здравните нужди на мигрантите (Roberts и др., 2015). Това е така, защото както сред общото население, така и сред мигрантите проблемната употреба на вещества често е свързана с психични разстройства и неблагоприятни социални условия. Този вид проблеми може да са особено изострени сред кандидатите за международна закрила и бежанците.

Съществуват малко практики в лечението на употребата на вещества, насочени конкретно към мигрантите, които да са били подложени на солидна оценка, но са проведени редица изпитвания във връзка с методи, фокусирани върху травмата. Установено е, че когнитивно-поведенческата терапия за намаляване на употребата на вещества е полезна и при мигранти, които не са бежанци (Turrini и др., 2019). Тези и други интервенции в областта на психичното здраве биха могли да подкрепят усилията за справяне с основните причини за проблемната употреба на вещества. 

Други интервенции, насочени към подобряване на психичното здраве на лица с миграционен произход, включват повишаване на осведомеността за културните и контекстуалните предпоставки при терапията или развиване на връзки между заведенията, в които се настаняват новопристигнали мигранти, и службите за психично здраве (De Kock, 2022).

Социална реинтеграция

Услугите за социална реинтеграция също могат да бъдат важни за улесняване на интеграцията в приемащата общност на мигрантите, употребяващи наркотици (Priebe и др., 2016). Социалната реинтеграция обикновено се фокусира върху жилищното настаняване, образованието и заетостта и може да играе роля за намаляване на разпространението на психичните разстройства и понижаване на пречките пред достъпа до лечение, както и за подпомагане на възстановяването на хората, употребяващи наркотици. 

Положението в Европа: наличие на свързани с наркотици интервенции за мигранти

Понастоящем няма европейски преглед на наличието на услуги, отговарящи на здравните и социалните нужди на мигрантите с проблеми, свързани с наркотиците (De Kock, 2022). На национално равнище политиките в областта на наркотиците в държавите от ЕС често не включват конкретно нуждите на мигрантите, употребяващи наркотици, а като цяло проучванията сочат недостатъчно приоритизиране на нуждите на мигрантите в Европа в области като психиатричното здравеопазване, превантивната подкрепа и дългосрочните грижи (De Kock, 2022). Тази ситуация се променя бавно и през последните години редица държави са разработили интервенции, но данните за тяхната ефективност, наличност и обхват остават оскъдни (De Kock, 2022).

Достъпът до общи здравни грижи и специализирани услуги, като лечение в областта на психичното здраве и употребата на наркотични вещества, зависи от организацията на здравните системи на отделните държави — от начина, по който те подхождат към въпроса за здравното приобщаване по отношение на различните групи мигранти, както и от капацитета им за разработване и прилагане на медицинска помощ за бежанци и кандидати за международна закрила с оглед на техните специфични обстоятелства и нужди (МОМ, 2016, 2018).

В рамките на проекта SEMID-EU, финансиран от Европейската комисия, са разработени редица приложими препоръки. Тази инициатива има за цел да запълни пропуските в знанията и практическия опит по отношение на употребата на наркотици и миграцията в Европа, за да се подобри благосъстоянието и здравето на уязвимите мигранти, които употребяват наркотици. Наскоро SEMID-EU проведе триетапно изследване „Делфи“ за разработване на консенсусни становища и препоръки сред експертите от гражданското общество в Европа относно употребата на наркотици и достъпа до услуги за грижи за уязвими мигранти в Европейския съюз. В рамките на проучването беше постигнато високо равнище на съгласие по 20 твърдения и 15 препоръки. Тези препоръки бяха насочени към увеличаване на наличността на надеждни данни, разработване на помощни материали, засилване на сътрудничеството между държавите — членки на ЕС, и премахване на пречките пред достъпа до услуги, свързани с наркотиците (вж. каре Препоръки за действия за подобряване на достъпа до услуги, свързани с наркотиците, за мигранти, употребяващи наркотици) (van Selm и др., 2023). Бъдещите резултати от проекта включват картографиране на местните нужди на групите мигранти в Амстердам, Атина, Берлин и Париж, както и разработване на наръчници и практически насоки.

Много европейски държави предоставят достъп до здравни грижи на бежанците, въпреки че може да бъдат наложени ограничения на предоставяните грижи. Тези ограничения може да са още по-големи за кандидатите за международна закрила и мигрантите с нередовен статут. Въпреки това някои държави работят за подобряване на достъпа до здравни грижи за тези групи от населението. Испания например е възстановила универсалния достъп до националната здравна система за всички в страната, независимо от административното им положение. В Латвия нов закон предоставя на лицата без гражданство правото да получават финансирана от държавата минимална медицинска помощ. В Кипър съфинансиран от правителството проект покрива медицинските разходи на граждани на трети държави, включително на кандидати за международна закрила (ЕММ, 2019).

В европейските държави има редица интервенции, които се опитват да преодолеят езиковите бариери в здравеопазването, включително в областта на лекарствените услуги. Използваните подходи включват насърчаване на културната компетентност и предлагане на преводачески услуги, както и многоезично разпространение на информационни материали за употребата на наркотични вещества чрез средства като листовки и онлайн видеоклипове или приложения за смартфони (De Kock, 2022).

Например в Белгия в болниците се наемат културни медиатори за преодоляване на езиковите и културните бариери в различни здравни контексти (Verrept, 2019), а в Швеция в цялата страна се предлага услуга за телепсихиатрия, за да се улесни достъпът на бежанците до услуги за психично здраве (СЗО, 2018). В Германия един конкретен проект предоставя онлайн видеоклипове, които обръщат внимание на възможните последици от употребата на алкохол, канабис или лекарства, отпускани с рецепта. Тези видеоклипове са достъпни на немски, английски, арабски, дари и тигриня и могат да се използват от специалисти, работещи с тези групи мигранти (Mittel и др., 2018). В Белгия е разработено приложение за смартфони, съобразено с бежанците, което предоставя преглед на социалните, психично-здравните и други услуги (Mascia, 2020).

Интервенции и ресурси, разработени с цел подобряване на културната компетентност, са налични в редица държави членки, въпреки че няма данни за техния обхват и прилагане. Често тези мерки включват обучение и наставничество за специалисти, работещи с мигранти и етнически малцинства, разработване на наръчници за повишаване на културната компетентност и създаване на връзки между различните услуги, необходими на тези групи от населението (De Kock, 2022). 

Целенасочени интервенции

В цяла Европа действат редица инициативи, предназначени специално за мигранти или за конкретни групи мигранти, които често включват различни компоненти, например оценка на здравословното състояние, кратки интервенции и стационарно и амбулаторно лечение.

Например в Гърция REFRAME реагира на спешни нужди и насърчава създаването на възможности пред бежанците и другите мигранти. Инициативата се състои от систематична оценка на потребностите и повишаване на осведомеността по отношение на употребата на вещества (De Kock, 2022). Предлагат се и групи за превенция и ранна интервенция за семейства, родители, деца и младежи, както и консултации за лица, употребяващи наркотици, и насочване към други услуги при необходимост. REFRAME също така обучава специалисти и доброволци, работещи в местата за настаняване и приютите, да идентифицират проблеми, свързани с употребата на наркотични вещества, и потенциални направления.

В Берлин програмата за лечение в домашни условия е насочена към клиенти от различни културни среди. Тя осигурява междукултурна индивидуална и групова терапия, посредничество с роднини и подкрепа по миграционни и социални въпроси (De Kock, 2020). По подобен начин в Гърция Kethea Mosaic предлага междукултурно консултиране и други услуги за улесняване на социалната интеграция и превенция на рецидив сред мигранти, употребяващи наркотици, макар и в нископрагова нерезидентна програма (De Kock, 2022). 

Последици за политиката и практиката

Основни положения

• Процентът на разпространение на употребата на психоактивни вещества сред мигрантите при пристигането им обикновено е по-нисък от този на приемащото население, но мигрантите може да са по-уязвими към проблеми с употребата на психоактивни вещества по редица причини, като травма, безработица и бедност, загуба на семейна подкрепа, скука, несигурност и разочарование във връзка с имиграционния си статут.
• Уязвимостта на това население може да се задълбочи от липсата на информация или достъп до услуги, свързани с наркотиците.
• Езиковите затруднения могат да представляват значителна пречка при оценката на нуждите на мигрантите и при улесняването на достъпа им до грижи.

Възможности

• В редица държави се разработват целеви услуги за посрещане на нуждите на групите мигранти и следва да се споделят обещаващи примери от практиката.
• Би могло да се разработи рутинно наблюдение и оценка на потребностите, за да се подобри разбирането на приоритетите в тази област. 

Пропуски

• Знанията за степента и естеството на проблемите с наркотиците сред новите мигранти в Европа са ограничени.
• Понастоящем малко национални политики в областта на наркотиците са насочени към здравето на мигрантите. Необходимо е да се разширят интервенциите, за да се проучат и преодолеят културните бариери, нуждите от писмен и устен превод, както и изискванията за повишаване на компетентността на персонала при работа с различни групи мигранти. 
• Интервенциите в тази област трябва да бъдат оценени, за да може да се разшири настоящата ограничена база данни.

Допълнителни ресурси

EMCDDA

• Responsiveness and preparedness in addressing drug-related needs of displaced Ukrainians in EU countries bordering Ukraine, брифинг на Trendspotter, 2022 г.
• Displaced people and EU preparedness and response — lessons from Ukraine, уебинар, 2022 г.
• Responding to drug-related problems among migrants, refugees and ethnic minorities in Europe, поръчан документ, 2022 г.
• Migrants, asylum seekers and refugees: an overview of the literature relating to drug use and access to services, поръчан документ, 2017 г.

Други източници

• EUAA 2022 г., Critical incident management in the field of asylum and reception
• EUAA 2021 г., Consultations with applicants for international protection on mental health
• FRA 2015 г., Cost of exclusion from healthcare: the case of migrants in an irregular situation 
• ВКБООН 2018 г., Addressing alcohol and substance use disorders among refugees: a desk review of intervention approaches
• СЗО 2019 г., What are the roles of intercultural mediators in health care and what is the evidence on their contributions and effectiveness in improving accessibility and quality of care for refugees and migrants in the WHO European Region?
• СЗО 2018 г., Health of refugees and migrants: regional situation analysis, practices, experiences, lessons learned and ways forward
• СЗО 2016 г., Public health aspects of mental health among migrants and refugees: a review of the evidence on mental health care for refugees, asylum seekers and irregular migrants in the WHO European Region 

Използвана литература

Aelbrecht, K., и др. (2019), „Determinants of physician–patient communication: the role of language, education and ethnicity“, Patient Education and Counseling 102(4), стр. 776—781.

Blom, N., Huijts, T. и Kraaykamp, G. (2016), „Ethnic health inequalities in Europe“. „The moderating and amplifying role of healthcare system characteristics“, Social Science & Medicine 158, стр. 43—51.

Bogic, M., и др. (2012), „Factors associated with mental disorders in long-settled war refugees: refugees from the former Yugoslavia in Germany, Italy and the UK“, The British Journal of Psychiatry 200(3), стр. 216—223.

Brendler-Lindqvist, M., Norredam, M. и Hjern, A. (2014), „Duration of residence and psychotropic drug use in recently settled refugees in Sweden – a register-based study“, International Journal for Equity in Health 13(1), стр. 1.

De Kock, C. (2020), „European inspiring practices for substance use treatment among migrants and ethnic minorities“, in De Kock, C., и др. (ред.), Mapping & enhancing substance use treatment for migrants and ethnic minorities, Belspo, Brussels.

De Kock, C. (2022), Responding to drug-related problems among migrants, refugees and ethnic minorities in Europe, Европейският център за мониторинг на наркотици и наркомании (EMCDDA).

EMN (2019), Annual report on migration and asylum 2018, Европейска мрежа за миграцията.

Giacco, D., Laxhman, N. и Priebe, S. (2018), „Prevalence of and risk factors for mental disorders in refugees“, Seminars in Cell & Developmental Biology 77, стр. 144—152.

Greene, M. C., Ventevogel, P. и Kane, J. C. (2019), „Substance use services for refugees“, Bulletin of the World Health Organization 97(4), стр. 246—246A.

Guerrero, E. G., и др. (2012), „Do cultural and linguistic competence matter in Latinos’ completion of mandated substance abuse treatment?“, Substance Abuse Treatment, Prevention, and Policy 7(1), стр. 34.

Guerrero, E. G., и др. (2015), „Paths to improving engagement among racial and ethnic minorities in addiction health services“, Substance Abuse Treatment, Prevention, and Policy 10(1), стр. 40.

Harris, S., и др. (2019), „Substance use disorders in refugee and migrant groups in Sweden: a nationwide cohort study of 1.2 million people“, PLoS Medicine 16(11).

Horyniak, D., и др. (2016), „Epidemiology of substance use among forced migrants: a global systematic review“, PLoS ONE 11(7).

Humphris, R. и Bradby, H. (2017), „Health status of refugees and asylum seekers in Europe“, in Oxford Research Encyclopedia of Global Public Health, Oxford University Press, Oxford.

Hurcombe, R., Bayley, M. и Goodman, A. (2010), Ethnicity and alcohol: a review of the UK literature, Joseph Rowntree Foundation, York.

МОМ (2016), Summary report on the MIPEX Health strand and country reports, МОМ и ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ (SANTE), Брюксел.

МОМ (2018), Health promotion for improved refugee and migrant health. Техническо ръководство, Регионален офис на СЗО за Европа, Копенхаген.

Jane-Llopis, E., и др. (2006), „Mental health and alcohol, drugs and tobacco: a review of the comorbidity between mental disorders and the use of alcohol, tobacco and illicit drugs“, Drug and Alcohol Review 25(6), стр. 515—536.

Knipscheer, J. W., и др. (2015), „Trauma exposure and refugee status as predictors of mental health outcomes in treatment-seeking refugees“, BJPsych Bulletin 39(4), стр. 178—182.

Lindert, J. и Schimina, G. (2011), „Mental health of refugees and asylum-seekers“, при Rechel, B., и др. (ред.), Migration and health in the European Union, Open University Press, Maidenhead, стр. 169—181.

Madeira, A. F. и др. (2018), „Justifying treatment bias: the legitimizing role of threat perception and immigrant–provider contact in healthcare“, Cultural Diversity and Ethnic Minority Psychology 24(2), стр. 294—301.

Mascia, C. (2020), „Substance use and treatment among MEM in Wallonia and Brussels“, при De Kock, C., и др. (ред.), Mapping & enhancing substance use treatment for migrants and ethnic minorities, Belspo, Brussels.

Mittel, K., и др. (2018), Geflüchtete Menschen und Drogen-/Abhängigkeitsproblematik Expertise im Auftrag des Bundesministeriums für Gesundheit.

Priebe, S., Giacco, D. и El-Nagib, R. (2016), Public health aspects of mental health among migrants and refugees: a review of the evidence on mental health care for refugees, asylum seekers and irregular migrants in the WHO European Region, Регионален офис на Световната здравна организация за Европа, Копенхаген.

Roberts, N. P., и др. (2015), „Psychological interventions for post-traumatic stress disorder and comorbid substance use disorder: a systematic review and meta-analysis“, Clinical Psychology Review 38, стр. 25—38.

Turrini, G., и др. (2019), „Efficacy and acceptability of psychosocial interventions in asylum seekers and refugees: systematic review and meta-analysis“, Epidemiology and Psychiatric Sciences 28(4), стр. 376—388

van Selm, L., и др. (2023), „Drug use and access to drug dependency services for vulnerable migrants who use drugs in the European Union: consensus statements and recommendations from civil society experts in Europe“, International Journal of Drug Policy 118, 104087.

Verrept, H. (2019), What are the roles of intercultural mediators in health care and what is the evidence on their contributions and effectiveness in improving accessibility and quality of care for refugees and migrants in the WHO European Region?, Регионалният офис на СЗО за Европа, Копенхаген.

Wenk-Ansohn, M., и др. (2018), „Acute short-term multimodal treatment for newly arrived traumatized refugees: reflections on the practical experience and evaluation“, Torture Journal 28(2), стр. 99—117.

СЗО (2018), Health of refugees and migrants: regional situation analysis, practices, experiences, lessons learned and ways forward, Регионален офис на СЗО за Европа, Копенхаген.

Относно настоящото миниръководство

В настоящото миниръководство се прави преглед на това какво трябва да се има предвид при планирането или прилагането на здравни и социални ответни мерки за мигрантите, които използват наркотици, и се прави преглед на наличните интервенции и тяхната ефективност. Разгледани са също така последиците за политиката и практиката. Настоящото миниръководство е част от по-голям комплект, който включва общо Здравни и социални мерки за борба с наркотиците: европейско ръководство.

Препоръчана форма на цитиране: Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании (2023 г.), Мигрантите и наркотиците: здравни и социални мерки, https://www.emcdda.europa.eu/publications/mini-guides/migrants-and-drug….

Идентификатори

HTML: TD-02-23-181-BG-Q
ISBN: 978-92-9408-029-5
DOI: 10.2810/413579