Опиоиди: здравни и социални мерки

Въведение

Това кратко ръководство е един от по-широк комплект документи, които заедно съставят Здравни и социални мерки, свързани с употребата на наркотици: Европейско ръководство (2021 г.). В ръководството се прави преглед на най-важните аспекти, които да се вземат предвид при планирането или предоставянето на здравни и социални мерки по проблеми, свързани с употребата на опиоиди, и се анализират наличността и ефективността на мерките. В него се обсъждат и изводите за политиката и практиката.

Последна актуализация: 18 октомври 2021 г.

Съдържание:

Преглед

Ключови теми

Доказателства и мерки

Ситуация в Европа

Изводи за политиката и практиката

Данни и графики

Преглед

Ключови теми

Въпреки че разпространението на зависимостта от опиоиди сред възрастните в Европа е ниско и варира значително в различните държави, тя е свързана с непропорционално голямо количество вреди вследствие употребата на наркотици, които включват инфекциозни заболявания и други здравни проблеми, смъртност, безработица, престъпност, бездомност и социално изключване. Употребата на хероин остава основен проблем, но в много европейски страни употребата на синтетични опиоиди също нараства, като в някои от тях вече дори преобладава. В някои части на света немедицинската употреба на опиоидни лекарства се е превърнала в основен проблем за общественото здраве. В Европа има опасения, че този проблем вероятно ще се задълбочава, но наличните данни показват, че понастоящем тази практика представлява относително малък дял от общите вреди, свързани с употребата на опиоиди. Този въпрос се разглежда по-подробно в Немедицинска употреба на лекарства: здравни и социални мерки.. Освен това в Нови психоактивни вещества: здравни и социални мерки по-обстойно се обсъжда появата на пазара на наркотици на неконтролирани синтетични опиоиди.

Доказателства и мерки

• Фармакологични интервенции, предимно лечение с опиоидни агонисти(¹), обикновено с метадон или бупренорфин. Хероин-асистирано лечение може да бъде полезно за хора, които не се повлияват от други форми на лечение с опиоидни агонисти.
• Поведенческите и психосоциалните интервенции за справяне с психологическите и социалните аспекти на употребата на наркотици включват структурирана психотерапия, мотивационни интервенции, управление чрез ситуационна подкрепа (contingency management) и поведенческа терапия. Тези методи често се използват заедно с фармакологични интервенции.
• Резидентната рехабилитация включва живеене в лечебно заведение и следване на планирана и структурирана програма за медицински грижи заедно с терапевтични и други дейности. Този подход е подходящ за клиенти със средни или високи нива на потребност.
• Групите за самопомощ и взаимопомощ, както и интервенции за подобряване на физическото състоянието преподават когнитивни и поведенчески и техники на самоконтрол, обикновено без формално професионално насочване.
• Услуги за подкрепа при възстановяване/реинтеграция, например подкрепа за трудова заетост и жилищно настаняване.
• Услуги за намаляване на вредите, включително програми за обмен на игли и спринцовки, стаи за консумация на наркотици и предоставяне на налоксон за вкъщи, предназначени за предотвратяване на вреди от употребата на опиоиди, включително свръхдоза.

Ефективното дългосрочно лечение на зависимостта от опиоиди често изисква множество епизоди на лечение и комбинации от мерки. Рецидивите, съпътстващите проблеми с психичното и физическото здраве и социалните проблеми са често срещани сред лицата със зависимост от опиоиди. Поради това предоставянето на лечение за употреба на наркотици трябва да бъде интегрирано с програми за намаляване на вредите, интервенции за справяне с психически или физически здравословни проблеми, както и социална подкрепа и рехабилитационни услуги.

Ситуация в Европа

• Хората, които употребяват опиоиди, са най-голямата група от хората в специализираното лечение на наркомании в Европа. Все пак съществуват различия между държавите. Тези различия отразяват особености по отношение на разпространението, както и ориентацията на действащите системи за лечение за употреба на наркотици.
• Най-разпространеният терапевтичен подход е лечението с опиоидни агонисти, което обикновено се осъществява в амбулаторни условия. Метадон и бупренорфин са основните медикаменти, използвани за лечение с опиоидни агонисти в Европа. Смята се, че като цяло около 50% от високорисковите употребяващи опиоиди получават някаква форма на лечение с агонисти, но обхватът значително варира между държавите.
• Всички европейски страни предоставят някакво резидентно лечение, но степента на предоставяне варира значително.

Ключови теми: модели на употреба на опиоиди и свързаните с това вреди

Ключовите въпроси, които трябва да бъдат разгледани при идентифициране и дефиниране на даден проблем, включват: кой е засегнат, какви видове вещества и модели на употреба са включени и къде се среща проблемът. Ответните мерки трябва да бъдат съобразени с конкретните изпитвани проблеми с наркотиците, като те могат да се различават в различните страни и във времето. Широкият спектър от факторите, които трябва да бъдат взети предвид на този етап от процеса, се обсъждат в Рамката за действие за разработване и прилагане на здравни и социални мерки за проблемите с наркотиците.

През последните 40 години инжекционната употреба на опиоиди, особено на хероин, се смята за основния проблем с употребата на наркотици в много европейски държави. Хероинът е най-често употребяваният незаконен опиоид в Европа и може да се пуши, инжектира или смърка. В някои страни обаче нараства злоупотребата с други опиоиди като метадон, бупренорфин и фентанил. Все по-често се съобщава за употребата на други, нови и понякога неконтролирани синтетични опиоиди (вижте Нови психоактивни вещества: здравни и социални мерки и Фокус върху… Фентанили и други нови опиоиди).

Разпространението на високорисковата употреба на опиоиди (чрез инжектиране или продължителна/редовна употреба) сред възрастните (на възраст между 15 и 64 години) в Европа е относително стабилно в продължение на няколко години, като според оценките употребяващите са около 0,35% от населението на ЕС. Налице са обаче значителни различия в нейното разпространение в различните държави. Следва да се отбележи също, че не всички страни разполагат с актуални данни или използват един и същ методологичен подход, поради което оценките трябва да се тълкуват внимателно.

Въпреки че разпространението на незаконната употреба на опиоиди е много по-ниско от това на други наркотици, опиоидите причиняват непропорционално голямо количество вреди, свързани с употребата на наркотици, включително:

• високи нива на зависимост (често свързана с безработицата), престъпни деяния, извършени с цел получаване на пари за закупуване на наркотици, излагане на насилие, бездомност и социално изключване;
• относително висок риск от смъртност, особено, но не само, от свръхдоза;
• „открити сцени на употреба на наркотици“ с изхвърляне на принадлежности за употреба на наркотици и разпространение на свързаните с наркотици престъпления, което негативно се отразява върху качеството на живот в някои общности; и
• риск от заразяване с инфекции като ХИВ, вирусен хепатит и други заболявания чрез използване на непочистени принадлежности.

Като цяло употребяващите опиоиди остават най-голямата група от лицата, които получават специализирано лечение на наркомании в Европа, макар че делът на тези клиенти варира значително между държавите. Всяка година употребата на опиоиди обикновено се посочва като основната причина за постъпване на специализирано лечение за наркомании от около 85 000 клиенти или една четвърт от всички лица, започващи лечение за употреба на наркотици в Европа. Преодоляването на зависимостта на дадено лице от опиоиди обикновено е по-скоро дългосрочна, отколкото непосредствена цел на лечението. За тези със зависимост от опиоиди преодоляването на пристрастяването и постигането на социалната реинтеграция често изисква множество епизоди на лечение.

Проблемната употреба на опиоиди се свързва също така със социалното изключване и неблагоприятно положение и като рисков фактор, и като следствие. Мерките за справяне с опиоидната зависимост имат за цел да въвлекат зависими лица в лечение, както и да предоставят други форми на подкрепа за преодоляване на многобройните им психосоциални и хронични здравословни проблеми и за намаляване на социалното им изключване.

Като цяло наличните данни показват, че броят на започващите употреба на хероин, и по-специално на инжекционната употреба, сега е по-малък, отколкото в миналото. Много отпродължително употребяващи опиоиди в Европа употребяват няколко вида наркотици и понастоящем са на възраст между 40 и 50 години (вижте също Полиупотреба на наркотици: здравни и социални мерки).Дългогодишната история на инжекционна употреба на наркотици, лошото здравословно състояние, лошите условия на живот и едновременната употреба на тютюн и алкохол прави тези лица уязвими за хронични здравни проблеми, например сърдечносъдови, чернодробни и респираторни заболявания.

Доказателства и мерки, свързани с употреба на опиоиди

Изборът на подходящи мерки, които е вероятно да бъдат ефективни при справяне с конкретен проблем, свързан с наркотиците, изисква ясно разбиране на основните цели на интервенцията или комбинацията от интервенции. В идеалния случай интервенцията следва да бъде подкрепена от най-силните налични доказателства; когато обаче доказателствата са много ограничени или липсват, експертният консенсус може да бъде най-добрият вариант, докато не бъдат получени по-убедителни данни. В Рамката за действие за разработване и прилагане на здравни и социални мерки за проблемите с наркотиците се обсъжда по-подробно какво трябва да се има предвид при избора на най-подходящите опции на ответните мерки.

В Европа се предоставя голям набор от услуги за лечение на лица, които употребяват наркотици, като предоставянето също може да варира в зависимост от контекста. Тази комплексност, в съчетание с обикновено дългосрочния характер на лечението на опиоидна зависимост, означава, че воденето на случай играе важна роля за гарантиране, че услугите отговарят на нуждите на всяко лице и че хората остават ангажирани с лечението. Връзките с други услуги, например услугите за психично и сексуално здраве, също са важни — вижте Фокус върху… Употреба на вещества и съпътстващи психично-здравни проблеми и Фокус върху… Разглеждане на проблеми със сексуалното здраве, свързани с употребата на наркотици.

Основните подходи за лечение на лица със зависимост към опиоиди и за подкрепа на тяхната реинтеграция в общността могат да се групират в пет групи.

• Фармакологични интервенции, например дългосрочно лечение с опиоидни агонисти с използване на метадон или бупренорфин. Тези вещества обикновено се предоставят в амбулаторни условия и в съчетание с психосоциални интервенции.
• Поведенческите и психосоциалните интервенции , насочени към психологическите и социалните аспекти на употребата на наркотици, включват кратки интервенции, структурирана психотерапия, мотивационни интервенции, управление чрез ситуационна подкрепа (contingency management) и поведенческа терапия.
• Резидентната рехабилитация включва живеене в лечебно заведение и следване на добре структурирана програма за медицински грижи, заедно с терапевтични и други дейности. Този вариант е подходящ за клиенти със средни или високи нива на потребности, свързани с наркотици. Престоят може да е кратък или дълъг, в зависимост от индивидуалните нужди. Необходимо условие за включване може да бъде детоксикация, краткосрочна интервенция под медицинско наблюдение, насочена към намаляване и прекратяване на употребата на вещества, с предоставена подкрепа за облекчаване на абстинентните симптоми или други негативни ефекти.
• Групите за самопомощ и взаимопомощ могат да преподават когнитивни и поведенчески техники за самоуправление, обикновено без формално професионално насочване. Освен това могат да се предлагат интервенции за подобряване на физическото състоянието, например медитация и физическа активност.
• Услугите за подкрепа при възстановяване/реинтеграция включват например подкрепа за трудова заетостта и жилищно настаняване.

Наличните към момента данни показват, че фармакологичното лечение може да е ефективно за задържане на пациентите на лечение и за намаляване на употребата на незаконни опиоиди. Освен това фармакологичното лечение също намалява риска от свръхдоза и смъртността, както и докладваните рискови форми на поведение, свързани с придобиване на инфекциозни заболявания.

Данните също така показват, че ефектите от лечението с опиоидни агонисти и детоксикацията с метадон или бупренорфин (когато намаляващи дози се предоставят през определен период от време) могат да се засилят чрез психосоциални мерки. С включването на набор от подходящи мерки за подкрепа тези интервенции могат да се смятат за структурирани терапевтични процеси, които засягат както психологическите, така и социалните аспекти на поведението на клиента.

Доказано е, че управлението чрез ситуационна подкрепа (contingency management), като базиран на поощрение подход, намалява употребата на други наркотици, когато се прилага заедно с лечението с опиоидни агонисти. В контекста на управлението чрез ситуационна подкрепа поведенията на клиентите се възнаграждават (или, по-рядко, се наказват) в съответствие с целите на лечението и спазването или неспазването на правилата на програмата или терапевтичния си план. Например клиентите могат да бъдат възнаграждавани с ваучери, които могат да се заменят за артикули на дребно.

Други основни видове психосоциални интервенции, използвани при лечение на употребяващи наркотици, включват когнитивно-поведенческа терапия и мотивационно интервюиране. Интервенциите в когнитивно-поведенческата терапия насърчават развитието на алтернативни умения за справяне и се фокусират върху промяна на поведението и когнитивните процеси, свързани с употребата на вещества, чрез обучение, което набляга на самоконтрола, социалните умения и уменията за справяне и превенцията на рецидиви. Мотивационното интервюиране има за цел да използва мотивацията на индивида за участие в лечебния процес.

Ефективното дългосрочно лечение на зависимостта от опиоиди често изисква множество епизоди на лечение и комбинации от мерки. Например лечението с опиоидни агонисти обикновено включва дългосрочна извънболнична фармакологична поддръжка, обикновено в комбинация с психосоциални интервенции и редовни контакти с лекар за овладяване на психиатричната коморбидност, лечение на инфекциозни заболявания, свързани с инжекционна употреба на наркотици, и постигане на подобрения в редица други здравни и социални последствия.

Някои проучвания показват, че за малка част от хората с хронични проблеми с употребата на хероин, които многократно не успяват да реагират успешно на други интервенции, предоставянето на хероин-асистирано лечение може да се разглежда като подходящ вариант. Данните показват, че при тези клиенти предписаният хероин заедно с гъвкавите дози метадон могат да увеличат задържането на лечение и да подобрят други лечебни резултати. Необходимо е обаче повишено внимание, тъй като данните също показват, че при такива интервенции може да има повишен риск от нежелани събития (т.е. вреди, причинени на пациента в резултат на лечебната намеса).

Качеството на предоставяне на лечение е важно и това включва предписване на подходящи дози лекарства с опиоидни агонисти, тъй като е доказано, че това предотвратява приема на хероин или други опиоиди в допълнение към предписаните и повишава задържането на лечението. Препоръчва се дозите да се наблюдават пряко в ранните етапи на лечението, особено на метадон, за да се избегне рискът от отклоняване, но въпреки това дозите за вкъщи трябва да се предоставят, когато ползите от намаления брой посещения на лечебното заведение превишават този риск (вижте Немедицинска употреба на лекарства: здравни и социални мерки). Предоставянето на нови методи на лечение с опиоидни агонисти може да улесни достъпа до лечение и да увеличи задържането на лечението, например лекарствени форми за вкъщи или препарати с бавно освобождаване на бупренорфин, които дават възможност на клиентите да получават непрекъснато лечение с опиоиден агонист с еднократно месечно инжектиране.

Непрекъснатостта на грижите и управлението на напускането на лечението също са важни, тъй като периодът непосредствено след приключване на лечението, независимо дали поради отпадане, изписване или преместване към други услуги (напр. при освобождаване от затвора), е свързан с по-висок риск от свръхдоза. По същия начин, за да се запазят добрите резултати в дългосрочен план, лицата на лечение с опиоидни агонисти могат да имат полза от редица допълнителни мерки, като превенция на рецидив и подпомагане на социалната реинтеграция, включително подкрепа за обучение, заетост и жилищно настаняване.

В отговор на свързаните с COVID-19 предизвикателства службите въведоха редица мерки за осигуряване на непрекъснатост на грижите, включително използването на телемедицина. Все още е твърде рано обаче да се коментира ефективността на тези методи.

Услугите за намаляване на вредите, например програми за обмен на игли и спринцовки, стаи за консумация на наркотици, изследвания за свързаните с наркотици инфекциозни заболявания и предоставяне на налоксон за вкъщи, също могат да играят важна роля за ангажирането на хората с наличните услуги и предотвратяването на вреди, свързани с употребата на опиоиди, включително свръхдоза. Тези подходи се разглеждат по-подробно в Смъртни случаи, свързани с употребата на опиоиди: здравни и социални мерки.

Преглед на доказателствата за … лечение зависимост от опиоиди

Ефект
Полза: Доказателства за полза в планираната посока. Неясен: Не е ясно, дали интервенцията води до планираната полза. Потенциална вреда: Доказателства за потенциална вреда или доказателства за това, че интервенцията има ефект, обратен на планирания (напр. увеличаване, а не намаляване на употребата на наркотици).

Качество
Високо: Можем да имаме високо ниво на доверие в наличните доказателства. Умерено: Имаме приемливо доверие в наличните доказателства. Ниско: Имаме ограничено доверие в наличните доказателства. Много ниско: Наличните в момента доказателства са недостатъчни и следователно съществува значителна несигурност, дали интервенцията ще доведе до планирания резултат.

Ситуация в Европа: наличие на интервенции, свързани с употребата на опиоиди

В Европа лечение за хора с опиоидна зависимост се предоставя предимно в извънболнични условия, най-често в специализирани услуги за лечение на наркомании. Нископраговите услуги, общото здравеопазване и психичноздравните грижи, както и общопрактикуващите лекари също играят важна роля в някои държави. Болничните грижи са по-рядко срещани, но все още остават важни от гледна точка на броя на лекуваните пациенти, като за тази цел се използват психиатрични болници, терапевтични общности и специализирани центрове за стационарно лечение.

Лечение с опиоидни агонисти

Според оценките около 50% от зависимите от опиоиди лица в Европа получават някаква форма на лечение с агонисти. Националните оценки, когато са налични, варират в широки граници — от приблизително 10% до около 80%, което свидетелства както за хетерогенната ситуация в Европа по отношение на обхвата на лечението, така и за факта, че в много части на Европа предоставянето на лечение остава недостатъчно въпреки подобренията в редица държави. Също така през последното десетилетие в много страни се наблюдава общо увеличаване на възрастта на пациентите, получаващи лечение с опиоидни агонисти. Необходимо е внимателно планиране, за да се посрещнат бъдещите нужди на застаряващата група на употребяващите опиоиди, наблюдавана в много държави в Европа, включително специализираните домове за възрастни хора за дългосрочни резидентни грижи.

В Европа най-често предписваните медикаменти при лечение с опиоидни агонисти са метадон и бупренорфин. Ограничено се използват и други вещества, като морфин с бавно освобождаване (основен опиоиден агонист, използван в Австрия) или диацетилморфин (при хероин-асистирано лечение), които заедно, според оценките, се предписват на около 3% от лицата на лечение с опиоидни агонисти. Хероин-асистирано лечение се предлага в малък, но нарастващ брой европейски държави.

Проучване, проведено в 12 европейски държави, изследва факторите, които могат да ограничат адекватната достъпност на медикаменти с опиоиди, включително тези, които се използват при лечение на опиоидна зависимост. Правните и регулаторни бариери, рестриктивните политики, ограничените познания и негативните нагласи, както и стеснените критерии за включване и високите разходи се отчитат като потенциални бариери за постигане на адекватни нива на предоставяне на лечение. Сериозни пречки пред подобряването на достъпа до грижи в някои държави са ограниченията по отношение на броя на практикуващите лекари, които могат да предписват лекарства с опиоидни агонисти, или броя на аптеките, на които е разрешено да отпускат такива продукти.

Резидентно лечение

В повечето европейски страни програмите за резидентно лечение, такива като терапевтичните общности, са важен елемент от лечението и рехабилитацията на хора, които употребяват опиоиди.

Терминът „резидентно лечение“ обхваща редица модели на лечение, в които лицата с проблеми, свързани с употребата на наркотици, живеят заедно като терапевтично звено, обикновено в общността, или в болнична среда (вижте карето за терапевтичните общности). Традиционно тези подходи са ориентирани към въздържание, макар че сега се наблюдава нарастващ интерес към интегрирането на лечението с опиоидни агонисти в тези условия. В повечето държави, в които този подход често се използва, съществуват основани на доказателства клинични насоки и стандарти за услугата за осигуряване на качеството в резидентното лечение. Терапевтичните подходи, използвани в заведения при резидентно лечение, обикновено включват употребата на модела на Минесота или 12 стъпки и когнитивно-поведенчески интервенции.

Нивото на предоставяне на резидентно лечение е различно в отделните страни, като повече от две трети от програмите в Европа се намират само в шест държави, а в Италия техният брой е най-голям.

Изводи за политиката и практиката

Основни

• Основната интервенция е лечение с опиоидни агонисти. Установено е, че това е ефективен начин за намаляване на употребата на незаконни опиоиди и смъртността.
• За лечение с агонисти са налични различни медикаменти. Терапевтичният избор следва да се основава на индивидуалните нужди, да включва диалог с пациентите и да подлежи на редовен преглед.
• Ориентираните към въздържание психосоциално лечение в резидентни условия могат да бъдат полезни за някои зависими от опиоиди хора, ако те останат на лечение.

Възможности

• Оптимизиране на предоставянето на услуги: качеството на предоставянето на лечение е важно; по-специално от съществено значение е да се гарантира, че се предписват адекватни дози на лекарства с опиоидни агонисти, както и да се поддържа непрекъснатост на грижите и връзки с други здравни и социални услуги за подкрепа. Увеличаването на достъпа до лечение с опиоидни агонисти трябва да остане приоритет за общественото здраве в страните, в които то не достига препоръчаните нива.
• Когато е постигнат добър обхват и много от лицата на лечение с опиоидни агонисти получават грижи в продължение на много години, може да е необходимо да се преразгледат индивидуалните терапевтични цели, да се насърчи възстановяването, където е уместно, и да се повиши вниманието към социалната реинтеграция, включително трудовата заетост.
• Необходимо е внимателно планиране, за да се посрещнат бъдещите нужди на застаряващата група на употребяващите опиоиди, наблюдавана в много държави в Европа, включително специализираните домове за възрастни хора за дългосрочни резидентни грижи.
• Разработват се нови лекарствени форми, включително продукти с бавно освобождаване, които могат да увеличат възможностите за лечение в тази област след съответната оценка на лицата.
• Иновативни модели с нисък праг и ангажиране на общността при лечение с опиоидни агонисти са обещаващи и заслужават по-нататъшно изследване.

Пропуски

• Лечебните услуги трябва да внимават за употребата на опиоиди, различни от хероин, както и за полиупотреба на вещества (включително алкохол и тютюн) сред постъпилите на лечение.
• Необходима е по-добра информация относно неудовлетворени потребности от лечение, за да се осигури адекватна достъпност на услугите.
• Необходимо е по-добро наблюдение на ролята на медицинските опиоиди и/или новите или неконтролирани синтетични опиоиди в рамките на проблема с наркотиците в Европа.
• В много държави може да се разшири обхватът на скрининга на проблеми с опиоиди и да се предложи подходящо лечение в системата на наказателното правосъдие като цяло, и по-специално в затворите.
• Необходими са изследвания относно начините за подобряване на задържането на пациентите на лечение с опиоидни агонисти.

Данни и графики

In this section, we presents some key statistics on the prevalence of high-risk opioids use among all adults (15-64), as well as clients entering treatment for opioids in the EU-27, Norway and Turkey. For more detailed statistics please refer to the Data section of our website. To view an interactive versions of the infographic below, as well as to access its source data, click on an the infographic.

 

 

 

Допълнителни ресурси

ЕЦМНН

• Портал за най-добри практики.
• ЕЦМНН: Център за хероин.
• Подобряване на достъпа до опиоидна субституираща терапия (OST) с предотвратяване на отклоняването на заместващи опиоиди медикаменти в Европа: Предизвикателства и изводи, Документ на ЕЦМНН, 2021 г.
• Европейски доклад за наркотиците: тенденции и развития, 2021 г.
• Възстановяване, реинтеграция, въздържание, намаляване на вредите: ролята на различните цели в лечението на употребата на наркотици в европейския контекст, Анет Дейл-Перера (Annette Dale-Perera), Информационен документ, 2017 г.
• Бременност и употреба на опиоиди: стратегии за лечение, Документ на ЕЦМНН, 2014 г.
• Резидентно лечение на употребата на наркотици в Европа, Документ на ЕЦМНН, 2014 г.
• Терапевтични общности за лечение на зависимости в Европа: доказателства, настоящи практики и бъдещи предизвикателства, Анализи, 2014 г.

Други източници

• Проект ATOME (Достъп до лекарства с опиоиди в Европа), Окончателен доклад, 2014 г.
• СЗО, Насоки за идентифициране и управление на употребата на вещества и нарушения, свързани с употребата на вещества при бременност, 2014 г.
• СЗО, Насоки за психосоциално асистирано фармакологично лечение на опиоидна зависимост, 2009 г.
• Louisa Degenhardt, PhD Prof Jason Grebely, PhD Jack Stone, PhD Prof Matthew Hickman, PhD Prof Peter Vickerman, PhD Brandon D L Marshall, PhD et al., Глобални модели на употреба на опиоиди и зависимост: вреди за населението, интервенции и бъдещи действия, DOI: https://doi.org/10.1016/S0140-6736(19)32229-9, 2019 г.

За това кратко ръководство

В ръководството се прави преглед на това, какво да се вземе предвид при планирането или предоставянето на здравни и социални мерки по проблеми, свързани с употребата на опиоиди, и се анализират наличните интервенции и тяхната ефективност. В него се разглеждат и изводите за политиката и практиката. Това кратко ръководство е един от по-широк комплект документи, които заедно съставят Здравни и социални мерки, свързани с употребата на наркотици: Европейско ръководство.

Препоръчана форма на цитиране:Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (2021), Опиоиди: здравни и социални мерки, https://www.emcdda.europa.eu/publications/mini-guides/opioids-health-an…

Идентификатори

HTML: TD-06-21-024-EN-Q
ISBN: 978-92-9497-673-4
DOI: 10.2810/273937