Основни констатации от Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици през 2024 г. (ESPAD)
В настоящата публикация са обобщени основните констатации от 8-ия кръг на Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD), който беше проведен сред 113 882 ученици на възраст 15—16 години в 37 европейски държави през 2024 г. С това издание се отбелязват 30 години наблюдение на рисковото поведение на подрастващите в Европа и се въвежда нов акцент върху психичното благополучие и превантивните дейности, като се отчита нарастващото значение на тези фактори за формиране на последици за здравето на подрастващите.
Този доклад с основни констатации е наличен на 33 езика и е оптимизиран за онлайн разглеждане. По-всеобхватен доклад, Доклад на ESPAD за 2024 г.: Резултатите от Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD), ще бъде публикуван през октомври 2025 г.
Последна актуализация: 20 май 2025 г.
Обобщено представяне на резултатите
През 2024 г. Европейският училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD) отбелязва 30 години наблюдение на рисковото поведение на подрастващите в Европа с 37 участващи държави. Независимо че акцентът остава върху поведението и тенденциите при употребата на вещества, в това издание се въвежда нов акцент върху психичното благополучие и дейностите по превенция, като се отчита нарастващото значение на тези аспекти за формиране на последиците върху здравето на подрастващите. Тъй като поведението на подрастващите се променя, дългосрочният мониторинг на ESPAD продължава да осигурява ключова информация за насочване на превенцията и политическите усилия, осигурявайки ефективност и приложимост на интервенциите.
Въпреки дългосрочния спад в употребата на вещества, новите тенденции пораждат нови опасения. Пушенето на цигари намалява значително през последните десетилетия, като през периода 1995—2024 г. тютюнопушенето през целия живот намалява наполовина. Постоянно е обаче ранното начало на тютюнопушенето, особено сред момичетата, където през последните години при 13-годишните или по-малките момичета са повишени нивата на ежедневното тютюнопушене. Същевременно употребата на електронни цигари сред юношите рязко нараства, с повишени нива на ранно начало и на ежедневно пушене. Това подхранва опасенията относно едновременната употреба на традиционни и електронни цигари и отразява по-широкото преминаване към алтернативни никотинови продукти.
Консумацията на алкохол също намалява с течение на времето, намаляват и общата употреба, и запойното пиене. Това намаление обаче е по-силно изразено сред момчетата, а при момичетата се наблюдава по-стабилна тенденция. Въпреки този напредък алкохолът остава широко достъпен, а ранното начало на употреба и запойното пиене продължават да будят сериозна загриженост в някои региони.
Канабисът все още е най-често употребяваният незаконен наркотик, въпреки че разпространението му през целия живот пада до най-ниското си равнище от 1995 г. насам. Въпреки че при момчетата като цяло се съобщава за по-висока употреба, неравенството между половете намалява, а в някои изключения употребата е по-висока при момичетата, отколкото при момчетата. Ранното начало на употреба и високорисковата употреба продължават да будят безпокойство, въпреки че общата настояща употреба (определена като употреба през последните 30 дни) спада до 5%, което отразява дългосрочна низходяща тенденция. Възприеманата достъпност варира в широки граници, но канабисът остава най-лесно достъпното незаконно вещество сред учениците.
Употребата на други незаконни наркотици намалява сред учениците, обхванати от ESPAD, намаляват и различията между половете, въпреки че при момчетата все още като цяло се съобщава за по-високи нива на употреба и възприемана достъпност. Същевременно употребата на инхаланти се увеличава сред момичетата, увеличава се и употребата на немедицински фармацевтични продукти.
Освен веществата се променят и поведенческите рискове. Геймингът е нараснал рязко сред учениците, обхванати от ESPAD, особено сред момичетата, и вече не е предимно мъжка дейност, което отразява по-широките промени в поведението в цифрова среда. Въпреки увеличеното участие възприеманият като проблемен гейминг остава стабилен. От друга страна, нараснало е безпокойството относно проблемната употреба на социалните медии, особено сред момчетата, докато процентът сред момичетата остава висок.
Хазартните игри остават на стабилно ниво, но участието в онлайн игри рязко се е увеличило, а вредното хазартно поведение е нараснало почти двойно, като по-ясно изразено е увеличението сред момичетата.
Средно 59% от учениците съобщават за добро психическо благополучие. Резултатите показват значителни регионални различия, както и различия между половете, като момичетата неизменно съобщават за по-лошо благополучие в сравнение с момчетата. Най-ниските нива на благополучието са регистрирани в държави, преживяващи конфликти и нестабилност.
Усилията за превенция са широко разпространени, като повечето ученици са участвали в поне една интервенция. Най-често засяганата тема е алкохолът, a незаконните вещества и рисковото поведение получават по-малко внимание. Програмите за превенция, основани на умения, които наблягат на интерактивни подходи, са по-разпространени в Западна и Южна Европа. Фокусът на бъдещите проучвания може да бъде степента, в която предоставените интервенции за превенция могат да се считат за основани или неосновани на доказателства.
Инструмент за проучване на данни
Акценти
Пушене на цигари
Пушенето на цигари продължава да е широко разпространено сред подрастващите в държавите, участващи в ESPAD, като почти един на всеки трима ученици е пушил цигари поне веднъж в живота си (средно 32%). Най-високите равнища на разпространение се наблюдават в Унгария (51%) и Словакия (46%), а най-ниските — в Исландия (13%) и Малта (16%). Разликите между половете показват малко по-висока разпространеност сред момичетата (32% спрямо 31% при момчетата). Тази тенденция е очевидна в повече от две трети от държавите, като най-големите разлики се наблюдават в Румъния (47% спрямо 36%) и България (46% спрямо 36%). В някои държави обаче тя е обратна, по-специално в Косово (1) (47% при момчетата спрямо 36% при момичетата) и Грузия (35% спрямо 24%).
Средно 15% от учениците, участвали в проучването ESPAD, посочват, че са пушили цигари за първи път на 13-годишна възраст или по-рано. Най-високият дял се отчита в Словакия (24%) и Косово (23%), а най-ниският — в Исландия (6,4%) и Малта (7,1%). В малко над половината от държавите ранното започване на пушенето на цигари е по-разпространено сред момичетата, особено в България (23% спрямо 17%). Сред държавите, в които е по-вероятно момчетата да започнат да пушат на ранна възраст, най-голяма е разликата в Косово (31% спрямо 16%).
Повече от половината от учениците, участвали в проучването ESPAD (55%), считат, че е сравнително лесно или много лесно да си набавят цигари. Това възприятие е най-разпространено в Дания (76%), следвана от Германия и Норвегия (70%). За разлика от това, най-ниските проценти са отчетени в Косово (32%) и Молдова (23%). Като цяло момчетата са по-склонни от момичетата да считат цигарите за леснодостъпни (61% спрямо 50%).
Настояща употреба на цигари, определяна като пушене през последните 30 дни, се посочва от 18% от учениците. Най-високата разпространеност се наблюдава в Хърватия и Унгария (32%), а най-ниската — в Швеция (8,2%) и Исландия (4,2%). В повече от половината от държавите от ESPAD пушенето в настоящия момент е по-разпространено сред момичетата, като най-голямата разлика между половете е отчетена в България (34% спрямо 25%) и Румъния (30% спрямо 22%). Тенденцията обаче е обратна в Косово (33% спрямо 23%) и Грузия (18% спрямо 9,5%), където при момчетата нивата на тютюнопушене в настоящия момент са по-високи.
Ежедневно пушене на цигари се отчита от 7,9% от учениците, участвали в проучването ESPAD, като процентите са сходни при двата пола. Най-високите проценти се наблюдават в България и Хърватия (20%), а най-ниските — в Исландия (0,8%).
Друг ключов показател е ежедневното тютюнопушене, отчетено от учениците, започнали да пушат в ранна възраст (13 или под 13 години). Средно 3,6% от учениците попадат в тази категория, като най-висок дял се наблюдава в България (8,7%).
Проследяване на тенденциите: как са се променили нещата от 1995 г. до 2024 г.
Между първото и последното проучване на ESPAD разпространението на пушенето на цигари през целия живот намалява устойчиво и е понижено наполовина от 68% на 32%, като най-забележителният спад е между 2019 и 2024 г. (спад с 10 процентни пункта). През 30-годишния период спадът в разпространението е по-голям при момчетата — от 70% на 30%. Държавите с най-голямо намаление са Ирландия, Исландия, Фарьорските острови и Швеция.
Тенденцията на пушене на цигари през последните 30 дни също показва постоянен спад, от 33% на 18%, като тенденциите при момчетата и момичетата почти се припокриват. Подобна тенденция се наблюдава и при ежедневното пушене на цигари, което е намаляло от 20% на 8%.
Накрая, макар че делът на пушачите на възраст 13 или под 13 години, които пушат ежедневно, също е намалял през последните три десетилетия (от 10% през 1995 г. до 3,6% през 2024 г.), сравнението между данните от 2019 г. и 2024 г. показва леко увеличение (с 0,6%). Тъй като разпространението сред момчетата остава непроменено в последните две проучвания, това увеличение се дължи на момичетата, чийто процент се покачва от 2,5% на 3,6%, което потвърждава тяхното по-голямо участие в почти всички наблюдавани модели на пушене на цигари.
Едновременна употреба на два вида
Въпреки че пушенето на цигари е най-разпространената форма на тютюнопушене, фокусирането единствено върху него не отчита консумацията на никотин от все повече алтернативни продукти. Като се вземат предвид както цигарите, така и електронните цигари, употребата през целия живот се увеличава от 32% на 47%, с най-голямо увеличение регистрирано в Чешката република и Естония, а текущата употреба се увеличава от 18% на 28%, като се отбелязва значително увеличение сред момичетата както при употребата през целия живот, така и при текущата употреба.
Когато се вземе предвид дневната съвместна употреба на два вида продукти, разпространението се увеличава от 7,9% на 14% (15% при момичетата спрямо 12% при момчетата), като по-високи стойности се наблюдават в България и Унгария (25%).
Ежедневната употреба, започнала в ранна възраст, също се увеличава значително, когато се вземе предвид съвместната употреба, с увеличение от 3,9% на 6%. В този случай най-голямото увеличение се наблюдава в Литва и Естония, като отново е по-изразено сред момичетата.
Пушене на електронни цигари
Средно 44% от учениците в държавите от ESPAD съобщават, че са употребявали електронни цигари поне веднъж в живота си, като разпространението варира от 22% в Португалия до 57% в Унгария.
В 13 от 37-те държави от ESPAD поне половината от учениците са пробвали електронни цигари, докато в само шест държави (Португалия, Малта, Исландия, Северна Македония, Черна гора и Ирландия) по-малко от една трета от учениците съобщават, че ги пушат през целия живот.
Като цяло момичетата (46%) съобщават по-висока разпространеност на употребата на електронни цигари през целия живот в сравнение с момчетата (41%), с изключение на Косово, Грузия, Молдова, Фарьорските острови, Северна Македония, Украйна и Португалия. Най-големите разлики между половете се наблюдават в Лихтенщайн и Малта, където разпространението сред момичетата надвишава това сред момчетата с 13 процентни пункта, и в Косово, където ситуацията е противоположна – разпространението при момчетата е с 12 процентни пункта по-високо от това при момичетата (51% спрямо 39%).
Средно 16% от учениците са пробвали електронни цигари на 13-годишна или по-ранна възраст, като най-високите дялове се наблюдават в Естония (33%) и Литва (31%), а най-ниските — в Португалия (5,4%) и Черна гора (7,4%). Ранната употреба на електронни цигари е по-разпространена сред момичетата, отколкото сред момчетата в повечето държави, като най-големите разлики се наблюдават в Естония (37% за момичетата спрямо 29% за момчетата), Латвия (34% спрямо 27%) и Ирландия (18% спрямо 12%). Обратно, в Косово разпространението при момчетата е с 12 процентни пункта по-високо в сравнение с това при момичетата (25% спрямо 13%).
Висок процент от учениците (60%) считат, че е или доста лесно, или много лесно да се сдобият с електронни цигари, ако пожелаят, като има големи разлики между държавите — от 33% в Косово до 82% в Дания. В 20 държави това възприятие е над средното, като най-малко 60% от учениците считат, че електронните цигари са лесно достъпни. Средно момчетата и момичетата посочват сходни нива на възприемана достъпност.
Настоящата употреба на електронни цигари, определена като употреба през последните 30 дни, се съобщава от 22% от учениците (19% за момчетата и 25% за момичетата). Най-ниски проценти се наблюдават в Португалия и Фарьорските острови (и в двата случая — 6,4%) и Малта (10%), докато най-високи проценти на текуща употреба на електронни цигари са отчетени в Полша (36%) и Сърбия (34%).
Ежедневната употреба на електронни цигари варира между държавите, от 1,5% на Фарьорските острови до 20% в Полша. В 22 държави ежедневната употреба на електронни цигари е значително по-висока сред момичетата, докато само в две, а именно Косово (7,7% спрямо 5,8%) и Грузия (4,2% спрямо 1,2%), е по-висока сред момчетата.
Проследяване на тенденциите: как са се променили нещата от 2019 г. до 2024 г.
Популярността и разпространението на употребата на електронни цигари са се увеличили рязко през последното десетилетие, като повечето държави от ESPAD отчитат увеличение от 2019 г. насам.
Данните от 32 държави, които са събрали информация за употребата на електронни цигари както за 2019 г., така и за 2024 г., показват, че употребата през целия живот е нараснала от 41% на 43%, докато настоящата употреба е нараснала от 14% на 22% през този период. От тези 32 държави 11 отчитат по-нисък процент на употреба през целия живот, като най-голямото намаление се наблюдава в Монако (от 63% на 44%), Украйна (от 51% на 37%) и Литва (от 65% на 51%). Най-голямото увеличение в употребата на електронни цигари е отчетено в Сърбия (от 18% на 51%) и Гърция (от 35% на 52%).
Подобни тенденции са наблюдавани при настоящата употреба на електронни цигари, която е намаляла особено в Монако и Литва, докато значително увеличение е отчетено в Сърбия (29 процентни пункта) и Хърватия (20 процентни пункта).
Употреба на алкохол
73% от юношите в държавите от ESPAD съобщават, че са консумирали алкохол поне веднъж в живота си. Най-високите равнища на разпространение се наблюдават в Унгария (91%) и Дания (90%), а най-ниските — в Косово (29%) и Исландия (41%). Разликите между половете показват малко по-висока разпространеност сред момичетата (74%) в сравнение с момчетата (72%), като тази тенденция се наблюдава в повече от половината от държавите. Най-изразени разлики между половете се наблюдават в Исландия (48% спрямо 34%), Латвия (84% спрямо 73%) и Литва, Малта и Монако, като във всяка от тези държави разликата е 10 процентни пункта. В някои държави обаче тенденцията е обратна, най-вече в Косово (37% при момчетата спрямо 23% при момичетата).
Средно 33% от учениците, участвали в проучването на ESPAD, посочват, че са консумирали алкохол за първи път на 13-годишна възраст или по-рано, което е показател за ранна консумация на алкохол, а 8% казват, че са били в състояние на пиянство на същата възраст. Най-високите равнища на ранна консумация на алкохол са отчетени в Грузия (64%) и Молдова (49%), а най-ниските — в Исландия (12%), Косово и Норвегия (14%). По същия начин ранното пиянство е най-разпространено в Грузия (25%) и България (14%), а най-рядко се среща в Косово (3%), Франция и Португалия (3,6%) и Фарьорските острови (3,9%).
Момчетата отчитат малко по-високи проценти от момичетата както за консумация на алкохол (34% спрямо 33%), така и за пиянство (8,2% спрямо 7,8%). Въпреки това, по отношение на консумацията на алкохол на 13-годишна или по-ниска възраст, в някои държави разликата се увеличава, като се наблюдават по-високи проценти при момчетата, например в Северна Македония (35% спрямо 22%), Черна гора (47% спрямо 36%) и Сърбия (49% спрямо 37%). Обратно, в Латвия и Литва при момичетата се отчита най-високият дял (съответно 46% срещу 35% и 35% срещу 26%). По отношение на пиянството в ранна възраст, разликите между половете се проявяват и на национално равнище. Трябва да се отбележи, че в Грузия при момчетата има по-висока разпространеност в сравнение с момичетата (30% срещу 20%). Тенденцията е обратна в Чешката република (14% сред момичетата спрямо 7,6% сред момчетата) и Естония (14% спрямо 9,3%).
Трима от четирима ученици, участвали в проучването ESPAD (75%), считат, че е сравнително лесно или много лесно да си набавят алкохолни напитки. Това мнение е най-разпространено в Дания и Германия (94%), следвани от Гърция (92%), докато най-ниските проценти са отчетени в Косово (42%) и Исландия (54%). Като цяло момичетата са склонни да възприемат алкохола като по-лесно достъпен от момчетата (77% спрямо 73%), особено в Литва (64% спрямо 51%), Кипър (78% спрямо 66%) и Латвия (74% спрямо 62%).
Настояща употреба на алкохол, определена като консумация през последните 30 дни, се съобщава от 42% от учениците. Най-високата разпространеност се наблюдава в Дания (68%) и Германия (62%), докато най-ниската е регистрирана в Исландия (12%) и Косово (14%). Настоящата консумация на алкохол е малко по-висока сред момичетата (43% спрямо 41%), като най-голямата разлика между половете се наблюдава в Латвия (35% спрямо 25%), Малта (42% спрямо 33%) и Украйна (45% спрямо 36%). Въпреки това, тенденцията е различна в Кипър, където момчетата посочват по-високи проценти от момичетата (49% спрямо 35%).
Алкохолна интоксикация поне веднъж през последните 30 дни е посочена от 13% от всички ученици, участвали в проучването на ESPAD. Най-високи проценти се наблюдават в Дания (36%), Австрия (24%) и Унгария (22%), а най-ниски са регистрирани в Косово (4,9%). Като цяло процентите са равни между половете. На национално равнище обаче момичетата по-често съобщават по-високи проценти на пиянство в сравнение с момчетата, като най-голямата разлика се наблюдава в Кипър (12% за момичетата спрямо 4,4% за момчетата).
Ключов показател за консумация на големи количества алкохол е запойното пиене, определено като консумация на пет или повече алкохолни напитки наведнъж през последните 30 дни. Средно разпространението в държавите от ESPAD е 31%, като по-високи проценти се отчитат в Дания (55%), Германия (49%) и Австрия (48%), а най-ниските — в Исландия (8,9%). Момчетата и момичетата показват средно сходни проценти за този модел. На национално равнище обаче се наблюдават значителни разлики между половете: отчита се по-висока разпространеност сред момчетата в Черна гора (27% спрямо 18%) и Лихтенщайн (41% спрямо 35%), докато процентът е по-висок сред момичетата в Малта (34% спрямо 25%).
Проследяване на тенденциите: как са се променили нещата от 1995 г. до 2024 г.
От 1995 до 2024 г. консумацията на алкохол през целия живот в държавите от ESPAD показва тенденция към намаляване, като спада от 88% на 74%, макар и с някои колебания. Разпространението достига пик от 91% в проучването от 2003 г., след което намалява през следващите години. Въпреки че тези данни не са налични за всички държави от 1995 г. насам, най-голямото намаление е отбелязано в Исландия (от 79% на 41%) и Швеция (от 89% на 56%). Тенденциите при момчетата и момичетата следват сходен модел.
Консумацията на алкохол през последните 30 дни също е намаляла между първото и последното проучване на ESPAD, като е спаднала от 55% на 43% Тази тенденция отразява понижаването, наблюдавано в консумацията през целия живот, с пикова разпространеност от 63% през 2003 г. Най-голямото намаление се наблюдава в Исландия (от 56% на 12%), Ирландия (от 66% на 35%) и Финландия (от 57% на 27%).
По отношение на запойното пиене, въпреки че разпространението му е намаляло от 36% на 30% през 30-годишния период на наблюдение, то е достигнало пик от 42% през 2007 г., след като е нараствало от 1995 г. Тази тенденция е очевидна както при момчетата, така и при момичетата. При момчетата пикът настъпва по-рано (47% през 2003 г.) и се запазва през 2007 г., докато при момичетата пикът от 38% е отчетен през 2007 г. Въпреки това общият спад при момичетата от 1995 г. до 2024 г. възлиза само на един процентен пункт.
Употреба на незаконни наркотици
Средно 13% от учениците, участвали в проучването на ESPAD, съобщават, че са употребявали незаконни наркотици поне веднъж в живота си. Разпространението на употребата на незаконни наркотици през целия живот варира значително между държавите, участващи в проучването на ESPAD, като най-високите проценти се наблюдават в Лихтенщайн (25%) и Чехия (24%), а най-ниските — в Грузия и Молдова (и двете 3,9%).
Като цяло се наблюдава малка разлика между половете — 14% от момчетата и 12% от момичетата съобщават, че са употребявали незаконни наркотици през живота си. Сравнително голяма разлика от 8 процентни пункта се наблюдава между момчетата и момичетата в Украйна. Откроява се Малта, където разпространението през целия живот сред момичетата надвишава това при момчетата с 6 процентни пункта (15% спрямо 9,3%).
По отношение на отделните вещества, най-често употребяваното наркотично вещество е канабисът (12% употреба през целия живот), следван от кокаина (2,3%), екстази/MDMA (2,1%), LSD или други халюциногени (1,8%) и амфетамин (1,8%). Средната разпространеност на употребата на метамфетамин, крек, хероин и GHB през целия живот остава по-ниска, като за всяко от тези вещества е около 1%. Средно момчетата показват по-висока разпространеност през целия живот от момичетата за всяко вещество.
На равнище на отделните държави употребата на амфетамини варира от 0,7% в Грузия и Монако до 4,3% в Унгария, а употребата на метамфетамини варира от 0,5% в Монако и Северна Македония до 3,1% в Полша. В Кипър се отчита най-висока разпространеност на употребата на LSD и други халюциногени (6,8%), както и на кокаин (6,2%) през целия живот, в сравнение с останалите държави от ESPAD. Там се отчита и най-високата разпространеност на екстази/MDMA (4,7%), крек и хероин (и двете 4,1%) и GHB (3,4%).
Употреба на незаконни наркотици, различни от канабис
Макар че употребата на канабис съставлява по-голямата част от съобщената употреба на незаконни наркотици, средната разпространеност през целия живот на употребата на незаконни наркотици, различни от канабис, е значително по-ниска и възлиза на 5%. В отделните държави процентите варират от 1,7% в Грузия до 9,9% в Кипър, като относително висока разпространеност се отчита и в Исландия (7,9%) и Черна гора (7,6%). Средно разпространението е по-високо сред момчетата, отколкото сред момичетата (5,4% спрямо 4,5%).
Равнището на употреба на кокаин/крек на 13-годишна или по-ранна възраст е средно 0,9% в 17-те държави, които са събрали тази информация през 2024 г., като най-високото разпространение е регистрирано в Украйна (4%). Като цяло по-вероятно е момчетата (1,2%) да започнат по-рано от момичетата (0,5%), въпреки че средната разлика остава под един процентен пункт. Подобни тенденции се наблюдават при амфетамина/метамфетамина и екстазито/MDMA, като Украйна отчита най-високите равнища (съответно 3,3% и 3,7%), а Косово е на второ място (1,4% и за двете).
Възприеманата достъпност на незаконните наркотици, различни от канабис, е относително ниска. Средно 13% от учениците посочват, че имат лесен достъп до кокаин, 11% — до екстази/MDMA, 9% — до амфетамин и почти 8% — до крек и метамфетамин.
Съществуват големи различия между държавите по отношение на възприеманата достъпност на веществата. Норвегия отчита по-висок процент ученици, които смятат, че веществата са лесно достъпни, като най-високите проценти са регистрирани за кокаин (28%), екстази/MDMA (25%) и амфетамин (19%). Словения отчита най-високата възприемана достъпност на крек (13%) сред 16-те държави, които са събрали тази информация. Високи проценти на възприемана достъпност се наблюдават и за амфетамините (18%) и метамфетамините (15%) в Черна гора. За разлика от това възприеманата достъпност на други незаконни наркотици остава ниска в Грузия, Молдова и Фарьорските острови и като цяло варира между 1,8% и 3,6%.
Възприеманата достъпност на веществата като цяло е по-висока сред момчетата, отколкото сред момичетата, с изключение на кокаина, който се посочва като по-лесно достъпен от момичетата (13%) в сравнение с момчетата (12%) средно. За всяко вещество средната разлика между половете остава под 1,5 процентни пункта. Въпреки това моделите на неравенство между половете варират в различните държави и за различните вещества. В някои държави, като Лихтенщайн и Монако, момчетата съобщават за по-висока възприемана достъпност на незаконни вещества, докато в други, включително Кипър, Словакия, България и Малта, момичетата съобщават за по-висока възприемана достъпност в сравнение с момчетата.
Проследяване на тенденциите: как са се променили нещата от 1995 г. до 2024 г.
Като цяло, между 1995 и 2003 г. разпространението на употребата на незаконни наркотици през целия живот се е увеличило. От 2003 г. средното разпространение остава стабилно на 19% до 2015 г., след което спада до 17% през 2019 г. и до 14% през 2024 г.
държавите, които отбелязват устойчиво увеличение в няколко вълни на събиране на данни от ESPAD, включват Норвегия, където процентите се увеличават от 2011 г., и Черна гора, където процентите се увеличават стабилно от 2007 г., когато там започва събирането на данни от ESPAD.
Между 1995 и 2019 г. момичетата и момчетата следват сходни тенденции, като средният процент при момичетата е постоянно с 5 до 6 процентни пункта по-нисък от този при момчетата. Въпреки това, между 2019 и 2024 г. разликата намалява до рекордно ниско ниво от 2 процентни пункта. Когато се разглеждат отделните държави, повечето държави от ESPAD показват или успоредни, или сближаващи се тенденции между момчетата и момичетата.
Употребата на незаконни наркотици, с изключение на канабиса, достига най-високата си разпространеност през 2007 г., след което отбелязва лек спад до 2019 г., а после остава стабилна. Тази обща тенденция обаче прикрива специфични за отделните държави различия. Кипър се откроява със значително увеличение от 2003 г., когато там започва събирането на данни за ESPAD.
Тенденцията в процента на учениците, употребяващи незаконни наркотици, различни от канабиса, е сходна за момчетата и момичетата, като момичетата последователно отчитат с 1 до 2 процентни пункта по-ниски равнища през всички години на проучването.
Употреба на канабис
Канабисът продължава да е най-широко употребяваният незаконен наркотик във всички държави от ESPAD. Средно 12% от учениците съобщават, че са употребявали канабис поне веднъж в живота си. Най-високата разпространеност се наблюдава в Чехия (24%) и Лихтенщайн (23%), а най-ниската — в Грузия (3,3%) и Молдова (2,5%). Въпреки че като цяло разликата между половете е намаляла с течение на времето, момчетата продължават да съобщават по-висока употреба на канабис в сравнение с момичетата (13% спрямо 11%). Тази тенденция е очевидна в повечето държави, особено в Украйна (15% спрямо 6,7%) и Черна гора (13% спрямо 6,8%). Малта обаче е изключение, където употребата на канабис е по-разпространена сред момичетата (14%) в сравнение с момчетата (8,6%).
Средно 2,4% от учениците, участвали в проучването ESPAD, съобщават, че са употребили канабис за първи път на 13-годишна възраст или по-рано. Най-високите проценти са регистрирани в Украйна (4,9%) и Чешката република (4,1%), а най-ниските — в Молдова (0,7%). Ранната употреба на канабис е по-разпространена сред момчетата, отколкото сред момичетата, с изключение на Кипър, Чешката република, Малта, Словения, Австрия, Словакия, Латвия, Германия и Лихтенщайн.
Канабисът се възприема като най-достъпната незаконна субстанция и около един на всеки четирима ученици от ESPAD (26%) смята, че е сравнително лесно или много лесно да се сдобие с него. Възприетата достъпност е най-висока в Дания, Германия и Словения (41%) и Норвегия (40%). За сметка на това най-ниската възприемана достъпност се отчита в Молдова (5,3%), Украйна (7,1%), Фарьорските острови (11%), Косово и Грузия (12%). Както и при моделите на употреба, момчетата са по-склонни от момичетата да възприемат канабиса като лесно достъпен (28% срещу 24%).
По отношение на настоящата употреба, всички държави от ESPAD отчитат разпространение под 10%, като най-ниските стойности, под 2%, се наблюдават в Молдова, Грузия, Румъния и Фарьорските острови. В същото време разпространението е по-високо в Италия и Словения (8,6%), както и в Лихтенщайн (9,6%). Отново, когато съществува разлика между половете, при момчетата е по-вероятно да се съобщава по-високо ниво на настояща употреба на канабис в сравнение с момичетата.
ESPAD оценява и употребата на канабис с висок риск чрез теста за скрининг на злоупотребата с канабис (CAST), приложен към ученици, които са съобщили, че са употребявали канабис през последната година. Разпространението на употребата с висок риск варира от под 1% в Молдова и Грузия до максимум 5,9% в Чехия и Словения. Само няколко държави от ESPAD отчитат значителни разлики между половете в употребата на канабис с висок риск, като във всички случаи момчетата показват по-високи стойности, с изключение на Малта, където разпространението е малко по-високо сред момичетата (4,4% спрямо 2,6%).
Проследяване на тенденциите: как са се променили нещата от 1995 г. до 2024 г.
През последните три десетилетия употребата на канабис сред европейските тийнейджъри показва значителни колебания. Разпространението на употребата на канабис през целия живот достига пик от 18% през 2003 г. и 2011 г., но оттогава следва тенденция на спад, достигайки 12% през 2024 г., което е най-ниското ниво, регистрирано от началото на ESPAD през 1995 г.
Настоящата употреба на канабис остава относително стабилна във времето, колебаейки се между 6,7% и 7,4% от 1999 г. до 2019 г. Данните за 2024 г. обаче показват спад до 5%, връщайки се до нива, близки до наблюдаваните през 1995 г. (4,1%).
Въпреки постоянното увеличение на възприеманата достъпност на канабиса до 2019 г., когато 33% от учениците посочват, че е доста или много лесно да се набави, тази цифра внезапно спада до 27% през 2024 г., приближавайки нивото, регистрирано през 1995 г. (26%).
Употреба на други вещества
Проучването събра данни и за други вещества, включително нови психоактивни вещества (НПВ) – синтетични наркотици, създадени да имитират ефектите на традиционните контролирани вещества, като избягват правните ограничения; лекарства, включително успокоителни или седативи, използвани без лекарско предписание; болкоуспокояващи, използвани за постигане на еуфория; лекарства за лечение на дефицит на вниманието/хиперактивност, използвани без лекарско предписание, както и анаболни стероиди; инхалатори; и за първи път — диазотен оксид.
Сред учениците, участвали в проучването ESPAD, средната разпространеност на употребата на НПВ през целия живот е около 3%, като най-високи равнища са регистрирани в Полша (6,4%) и Словения (6%), а най-ниските — в Нидерландия, Лихтенщайн, Фарьорските острови и Молдова (под 1%).
Средната разпространеност на употребата на НПВ през целия живот е малко по-висока при момчетата, отколкото при момичетата (2,8% спрямо 2,6%), въпреки че разликите между половете варират в различните държави. В 13 държави момичетата съобщават по-висока разпространеност на употребата на НПВ през 2024 г. Най-големите разлики в полза на момичетата се наблюдават в Кипър (6,6% за момичетата спрямо 2,9% за момчетата) и Словакия (6,4% спрямо 4,3%), докато в Украйна момчетата съобщават по-висока разпространеност на употребата през целия живот в сравнение с момичетата (3,6% спрямо 2%).
По отношение на конкретни вещества 3,5% от учениците, участвали в проучването ESPAD (средна стойност въз основа на данни от 23 от 37 държави), съобщават, че са употребявали синтетични канабиноиди поне веднъж през живота си, като процентът варира от 0,7% в Грузия до 16% в Словакия. По същия начин 1,1% от учениците съобщават, че са употребявали синтетични катинони през живота си (средна стойност, изчислена на базата на 14 от 37 държави), като най-високите стойности са отчетени в Унгария (3,7%). Употребата на синтетични опиоиди през целия живот варира от 0,6% в Грузия, Ирландия и Португалия до 2,2% в Естония, като средната разпространеност е 1,1% (въз основа на данни от 15 от 37 държави).
Средно при момчетата се показва малко по-висока разпространеност на употребата в сравнение с момичетата за всички три класа нови синтетични вещества, включени в проучването. Единствените изключения са Кипър, където момичетата (9,1%) съобщават по-висока разпространеност на употребата на синтетични канабиноиди в сравнение с момчетата (4,3%), Малта (4,7% при момичетата спрямо 2,4% при момчетата), Латвия (2,9% спрямо 2,6%) и Португалия (2,1% спрямо 1,7%). Освен това в Унгария момичетата съобщават по-висока употреба през целия живот както на синтетични канабиноиди (7,9% спрямо 5,6% при момчетата), така и на синтетични катинони (4,3% спрямо 2,9%).
Разпространението на употребата на инхаланти през целия живот е средно 6,4%, като има големи разлики между държавите. Най-високите равнища се наблюдават в Швеция (17%) и Лихтенщайн (16%), а най-ниските — в Косово (1,3%) и Северна Македония (2,1%). През 2024 г. употребата на инхаланти е по-висока сред момичетата (6,7% сред момчетата спрямо 7,9% сред момичетата) и надвишава тази на момчетата в 25 от 37-те държави от мрежата ESPAD. За първи път употребата на диазотен оксид е проучена сред учениците от ESPAD в 18 държави, като средно 3,1% от тях съобщават, че са употребявали диазотен оксид поне веднъж в живота си. Най-високата разпространеност е регистрирана в България (9,4%) и Лихтенщайн (7,2%), като и в двете държави процентът при момичетата е по-висок от този при момчетата.
Приблизително 2,2% от учениците от ESPAD съобщават, че са употребили инхаланти за първи път на 13-годишна или по-ранна възраст, като има значителни разлики между отделните държави. Ранното начало на употребата на инхаланти варира от по-малко от 1% от учениците в Португалия (0,3%) и Италия (0,4%) до 5% или повече в Германия (5,9%) и Словения (5%).
Разпространението на употребата на лекарства за немедицински цели през целия живот е средно 14% в държавите от ESPAD, като процентът е по-висок при момичетата (16%) в сравнение с момчетата (11%). Най-високата разпространеност се наблюдава в Литва (29% общо, 36% сред момичетата).
Сред различните категории лекарствени продукти най-често употребяваните са непредписани успокоителни и седативи (8,5%), следвани от болкоуспокояващи за постигане на еуфория, които се употребяват от 6,9% от учениците средно. Като цяло 3,4% от учениците съобщават за употреба на лекарства за внимание/хиперактивност, които са включени за първи път в проучването на ESPAD за 2024 г. в подизвадка от 18 държави. Във всички категории употребата на лекарства е по-висока сред момичетата, с изключение на България, където сред момчетата се съобщава за по-висока употреба на всички видове лекарства; Фарьорските острови и Ирландия за успокоителни и седативи; Кипър, България, Гърция, Италия, Украйна, Грузия, Норвегия и Испания за болкоуспокояващи; и Дания и Косово за лекарства за лечение на дефицит на вниманието/хиперактивност.
Средно 19% от учениците считат, че непредписаните транквиланти и успокоителни са сравнително лесно или много леснодостъпни, като най-високата степен на достъпност се отчита в Полша (49%), Дания (39%) и Чешката република (38%). Най-ниската степен на достъпност на лекарства се наблюдава в Молдова (3,4%) и Украйна (5,9%). Момичетата във всички държави са по-склонни да възприемат успокоителните и седативните средства като леснодостъпни, с изключение на Монако, Северна Македония, Молдова и Латвия, където момчетата съобщават за по-висока възприемана достъпност.
Сравнително малък брой ученици в държавите от ESPAD съобщават за употреба на анаболни стероиди, като средният процент е 1,5%. Най-висок е делът в Кипър (4,2%), следван от Полша (3,3%) и Украйна (2,8%). Като цяло е по-вероятно момчетата да са опитали анаболни стероиди, отколкото момичетата.
Проследяване на тенденциите: как са се променили нещата от 1995 г. до 2024 г.
Употребата на инхаланти през целия живот сред европейските тийнейджъри следва възходяща тенденция до 2011 г., след което започва да намалява. Понастоящем разпространението е сходно с наблюдаваното в средата на 90-те години на миналия век. Намаляващата разлика между половете, наблюдавана между 2011 и 2019 г., се увеличава през 2024 г., като в повечето държави разпространението на употребата на инхаланти сред момичетата е по-високо. Тенденциите обаче варират в различните държави от ESPAD. Докато някои държави, като България, Финландия, Исландия, Италия и Швеция, отчитат значително увеличение на употребата на инхаланти от 2011 г. насам, особено между 2019 и 2024 г., други, включително Хърватия, Чешката република, Естония, Латвия и Португалия, отчитат спад.
Тенденциите в употребата на лекарства за немедицински цели често се определят от промените в набора от включени лекарства. Като цяло, употребата на успокоителни и седативни средства през целия живот е нараснала в цяла Европа както при момчетата, така и при момичетата, като значително увеличение се отчита в Австрия, Германия, Исландия, Литва, Норвегия, Швеция и Украйна. При момичетата постоянно се отчитат по-високи равнища на употреба на лекарства във времето.
Хазартни игри за пари
Средно 23% от учениците, участвали в проучването ESPAD, съобщават, че са играли хазарт за пари през последните 12 месеца, лично или онлайн, чрез игри на късмета, като слот машини, игри с карти или зарове, лотарии или залагания на спортни състезания или състезания с животни.
В Италия се отчита най-високо ниво на разпространеност на хазарта сред учениците (45%), следвана от Исландия (41%) и Гърция (36%), докато най-ниска степен се наблюдава в Грузия (9,5%).
Момчетата съобщават за значително по-високо участие в хазартни игри в сравнение с момичетата, както средно (29% спрямо 16%), така и в повечето държави. Единственото изключение е Исландия, където разпространението е почти равно, като 42% от момчетата и 41% от момичетата са играли хазартни игри през последните 12 месеца.
Сред учениците от ESPAD, които съобщават, че са играли хазарт за пари през последната година, по-голямата част (85%) са избрали да играят на физически места, като барове и клубове. Този дял варира от 68% в Швеция до 98% в Италия и 97% в Кипър. Въпреки че разпространението на хазарта на място сред момчетата е почти двойно по-високо от това сред момичетата (25% спрямо 14%), делът на тези, които са играли хазарт на физически места, е малко по-висок сред момичетата (86%) в сравнение с момчетата (84%) средно, като в повечето държави се наблюдават само незначителни разлики между половете.
Приблизително две трети (65%) от учениците, участвали в проучването ESPAD, които са посочили, че са играли хазарт за пари през последната година, са го направили чрез онлайн платформи, изключително или в комбинация с физически места. Най-високият дял се наблюдава в Швеция (81%), Словения (77%), Косово (76%), Исландия (75%), Черна гора (75%), България и Словакия (по 74%), а най-ниският дял е в Италия (28%) и Испания (44%). Разпространението на онлайн хазарта сред момчетата (20%) е повече от два пъти по-високо от това сред момичетата (8,7%). Дори сред учениците, които са посочили, че са играли хазартни игри за пари през последната година, делът на тези, които са избрали онлайн канали, е по-висок при момчетата (70%) в сравнение с този на момичетата (54%). За разлика от хазарта на място, има голяма вариабилност в разликите между половете в различните държави: най-високата е в Португалия (80% сред момчетата спрямо 43% сред момичетата), докато в Северна Македония, Косово, Молдова, Исландия, Испания, Германия и Лихтенщайн не се наблюдават или са много малки разликите между половете.
ESPAD оценява и наличието на потенциално вредно поведение, свързано с хазарта, чрез инструмента за скрининг Lie/Bet, приложен към ученици, които са посочили, че са участвали в хазарт през последната година. Делът на учениците, които играят хазарт и проявяват потенциално вредно поведение, варира от по-малко от 5% в Лихтенщайн, Чехия, Фарьорските острови и Монако до максимум 22% в Косово. Макар че средно и в по-голямата част от държавите делът на учениците, които играят хазарт и проявяват потенциално вредно поведение, е най-висок сред момчетата (11% спрямо 4,6% сред момичетата), това не е така в Малта (7,1% спрямо 3,7%) и Кипър (8,3% спрямо 5%).
Проследяване на тенденциите: как са се променили нещата от 2015 г. до 2024 г.
Въпреки че през последните години много европейски държави приеха по-строги правила за хазарта, с по-силен акцент върху защитата на непълнолетните, играта на хазарт сред европейските тийнейджъри се запазва стабилна от 2015 г., когато ESPAD започва да проучва въпроса, досега. С течение на времето обаче се наблюдават забележими промени.
По-конкретно, участието в хазартни игри сред момчетата леко е намаляло — от 32% през 2015 г. до 30% през 2024 г., докато сред момичетата е отбелязало леко увеличение — от 14% до 16% през същия период.
Онлайн хазартът бележи значителен ръст, като разпространението му нараства от 7,9% през 2019 г. до 14% през 2024 г. Въпреки че разликата между половете в онлайн хазарта продължава да съществува, процентът на участие се е увеличил с повече от половина сред момчетата (от 13% през 2019 г. до 20% през 2024 г.) и се е утроил сред момичетата (от 2,7% през 2019 г. до 8,7% през 2024 г.).
Процентът на учениците, участници в хазартни игри, които показват потенциално вредно поведение, се е увеличил значително и почти се е удвоил от 4,7 % през 2019 г. до 8,5 % през 2024 г. Макар този дял да остава много по-висок сред момчетата, увеличението е по-изразено сред момичетата.
Тези цифри подчертават променящия се пейзаж на хазарта сред подрастващите, по-специално нарастващата роля на онлайн хазарта и променящата се динамика между половете, което налага постоянен мониторинг и целенасочени интервенции.
Игри и социални медии
Като цяло 80% от учениците, участвали в проучването ESPAD, съобщават, че са играли дигитални игри поне веднъж през последния месец. Около 70% са играли в типичен учебен ден през последните 30 дни, а 77% са играли в неучебен ден. В държавите от ESPAD разпространението на гейминга през последния месец е най-ниско в Косово (59%) и Молдова (66%), а най-високо е в Лихтенщайн (95%) и Германия (91%). Момчетата са по-склонни да играят игри от момичетата (89% спрямо 71%), което отразява постоянна разлика между половете в участието в игри в различните държави. Тази разлика е особено голяма в Гърция и Исландия, варираща от 33 до 35 процентни пункта, докато в Кипър, Украйна и България тя е минимална или отсъства (0 до 5 процентни пункта).
През последните 30 дни 17% от всички ученици, участвали в проучването ESPAD, съобщават, че прекарват средно 4 или повече часа в игри в типичен учебен ден и 32% в типичен неучебен ден, като в двата случая процентът е два пъти по-висок при момчетата в сравнение с момичетата.
Освен това ESPAD анализира собствената оценка на учениците за риска, свързан с игрите и използването на социалните медии, чрез тристепенна скала, разработена от Holstein и др. през 2014 г. Според авторите, резултат от 2 или 3 точки показва собствена оценка за висок риск от проблеми, свързани с игрите и използването на социални медии.
През 2024 г. 22% от учениците, участвали в проучването ESPAD, получават 2–3 точки по скалата за възприемане на риска от игрите. Този показател е най-нисък в Чехия (12%), Дания (13%), Австрия и Финландия (14%) и най-висок в Кипър (37%), Литва и Нидерландия (и двете 31%).
Като цяло при момчетата (30%) има два пъти по-голяма вероятност, отколкото при момичетата (13%), да се получи положителна оценка по скалата за възприемания риск от игрите. Най-големите разлики между половете се наблюдават в Португалия и Германия, където момчетата изпреварват момичетата с 25–26 процентни пункта. От друга страна, разликата е минимална в Кипър (минус 1 процентен пункт) и дори е обратна в Нидерландия, където момичетата получават със 7 процентни пункта повече точки от момчетата.
По отношение на използването на социалните медии, почти половината от учениците (47%) получават 2–3 точки по скалата за възприемания риск от използването на социалните медии. Най-високата честота се наблюдава в Австрия (58%), Лихтенщайн (57%) и Германия (56%), а най-ниската е регистрирана в Чешката република (29%), Унгария и Полша (и двете 32%).
При момичетата (53%) има по-голяма вероятност, отколкото при момчетата (42%), да се получи положителна оценка по скалата за възприемания риск от използване на социални медии. В този случай разликите между половете са в по-тесен диапазон, от 3 до 17 процентни пункта, като момичетата са последователно в по-благоприятна позиция. Най-големите разлики се наблюдават във Фарьорските острови, Лихтенщайн и Словакия (17%).
Проследяване на тенденциите: как са се променили нещата от 2015 г. до 2024 г.
Последните констатации на ESPAD подчертават значително увеличение на разпространението на игрите сред 16-годишните ученици с течение на времето, като то се е повишило от 47% през 2015 г. до 80% през 2024 г. Тенденцията е особено изразена сред момичетата, където разпространеността на гейминга се е утроила, от 22% през 2015 г. до 71% през 2024 г. Макар момчетата да отчитат по-висока ангажираност с игрите, увеличението при тях е по-постепенно, като се покачва от 71% през 2015 г. до 89% през 2024 г. Намаляващата разлика между половете показва, че игрите, които някога бяха предимно мъжка дейност, стават все по-разпространени сред момичетата.
Разпространението на възприемания риск от гейминга остава относително стабилно, като общите проценти се увеличават леко от 20% през 2015 г. до 22% през 2024 г. При момчетата процентът остава стабилен на около 30%, докато при момичетата се увеличава от 9,5% през 2015 г. до 13% през 2024 г., което е в съответствие с нарастващата им ангажираност с игрите.
Възприеманото проблемно използване на социалните медии се увеличава от 38% през 2015 г. до 47% през 2024 г. като цяло. Увеличението е по-изразено при момчетата, като се е повишило от 30% на 41%, докато при момичетата процентът остава стабилно висок, колебаейки се около 53–54%.
Психическо благополучие
Вследствие на пандемията от COVID-19 и на фона на продължаващите конфликти в Европа и Близкия изток, ESPAD засили фокуса си върху психичното благополучие на юношите. Продължителните последици от социалната изолация, прекъсването на образованието и социално-икономическата нестабилност засилиха опасенията относно психичното здраве на младежите.
За да се оцени и проследи систематично този проблем, в проучването на ESPAD за 2024 г. за първи път е включен индексът на благополучието WHO-5, валидиран показател за психичното състояние, основан на скорошни житейски преживявания. Резултат над 50 от 100 се счита за показател за добро психично благополучие.
Средно 59% от учениците съобщават, че имат добро психично благополучие. В регионален план най-високите равнища на благополучие се наблюдават в Северна Европа, като най-висока разпространеност се отчита във Фарьорските острови (77%), Исландия (75%) и Дания (72%). Страната с най-нисък процент на самооценено благополучие е Украйна (43%), където от 2022 г. насам подрастващите са изложени на травматични събития и имат ограничен достъп до грижи за психическото здраве, следвана от Чехия (46%), Унгария (47%), Кипър и Полша (49%).
Психичното благополучие като цяло е по-високо при момчетата, отколкото при момичетата, както средно (69% спрямо 49%), така и във всички държави от ESPAD. Най-големите разлики между половете се наблюдават в Италия (66% при момчетата спрямо 35% при момичетата), Полша (64% при момчетата спрямо 33% при момичетата) и Швеция (78% при момчетата спрямо 48% при момичетата). Най-малките разлики между половете се наблюдават в Кипър (52% при момчетата спрямо 46% при момичетата), Украйна (48% при момчетата спрямо 39% при момичетата), Фарьорските острови (83% при момчетата спрямо 72% при момичетата) и Грузия (75% при момчетата спрямо 62% при момичетата).
Дейности по превенция
Около 72% от учениците, участвали в проучването ESPAD, съобщават, че са участвали в поне една превантивна интервенция през последните две години. Тези интервенции варират от информационни събития, насочени единствено към предоставяне на информация, до програми, основани на умения, които включват интерактивни дейности, предназначени да развиват лични и социални умения. Това е първото събиране на данни, което включва информация за участието в превантивни програми, като предоставя нови данни за ангажираността на младежите в такива инициативи. Важно е да се подчертае, че не всички превантивни интервенции са основани на доказателства.
Повече от половината от учениците (56%) съобщават, че са присъствали на събития за осведомяване или информиране относно законни и незаконни вещества или рискови поведения. Процентът на участие е най-висок в Словакия (77%) и Унгария (74%), а най-нисък е в Косово (31%) и Черна гора (38%).
Алкохолът е най-често засяганата тема, като 49% от учениците съобщават, че са участвали в информационни събития, свързани с него. На национално равнище процентите са най-високи в Словакия (70%) и Хърватия (67%), а най-ниски са в Косово (18%).
Събитията, свързани с тютюнопушенето, са вторите по честота, като в тях са участвали 38% от учениците. Най-високият процент на участие се наблюдава в Словакия и Унгария (59%), а най-ниският — в Кипър (22%) и Грузия (23%).
Само 31% от учениците, участвали в проучването ESPAD, съобщават, че са присъствали на събития за осведомяване или информиране относно незаконни вещества. Процентът на участие е най-висок в Словакия (60%) и Исландия (56%), а най-нисък — в Косово (10%), Грузия и Швеция (по 11%).
Най-рядко засяганите теми са рисковите поведения, които не са свързани с вещества, като разстройства, свързани с хазарт, игри или интернет, и средно 28% от учениците, участвали в проучването ESPAD, съобщават за участие в такива. Най-високият процент на участие е отчетен в Исландия и Словения (48%), а най-ниският — в Косово (9,4%).
Участието в събития за осведомяване или информиране, свързани с вещества, се съобщава по-често от момичетата. При събития, свързани с разстройства във връзка с хазарт, игри и интернет, обаче момчетата (30%) посочват по-висока степен на участие в сравнение с момичетата (24%).
По отношение на интерактивните обучителни дейности, които са ключов компонент на превантивните усилия, 55% от учениците, участвали в проучването ESPAD, посочват, че са участвали в интервенции, насочени към развиване на социални умения, лични умения или медийна грамотност. На национално равнище участието варира от 35% във Фарьорските острови и 36% в Швеция до 71% в Малта и Испания и 72% във Финландия.
Най-често посочваният вид обучение е насочено към социални умения, средно 41%, с цел да се подобри взаимодействието и комуникацията с другите (например изразяване на чувства, емпатия и справяне с натиска на връстниците). Финландия отбелязва най-високия процент на участие (64%), докато Швеция отбелязва най-ниския (25%).
Подобен дял от учениците (40%) съобщават, че участват в обучение по медийна грамотност, което се фокусира върху критичен анализ на рекламите и медийното съдържание с цел разпознаване на скритите послания и намаляване на податливостта към манипулация. Тези обучителни дейности са най-разпространени във Финландия (60%) и Дания (59%), а най-рядко се срещат в Косово (20%).
Най-малко разпространеният вид обучение е насочен към подобряване на личностните умения и към работата с ученици за изграждане на стратегии за справяне с трудни житейски ситуации по здравословен начин, което е посочено от малко над една трета от учениците, участвали в проучването ESPAD (36%). Процентът на участие е най-висок в Литва (56%) и Малта (55%), а най-нисък — във Фарьорските острови (23%) и Швеция (24%).
Като цяло разликата между половете в отговорите за участие е по-изразена при тези интервенции, като 60% от момичетата съобщават за участие в сравнение с 51% от момчетата. Тази тенденция остава постоянна при всички видове обучение.
Докато събитията за повишаване на осведомеността или информиране са по-концентрирани в Източна Европа, инициативите за превенция, основани на умения, които се считат за по-ефективни в сравнение със събитията за повишаване на осведомеността или информиране, са по-разпространени в Западна и Южна Европа.
Участващи държави
В изданието за 2024 г. на проучването ESPAD участваха следните държави:
Австрия, България, Германия, Грузия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Кипър, Косово (1), Латвия, Литва, Лихтенщайн, Малта, Молдова, Монако, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Северна Македония, Словакия, Словения, Сърбия, Украйна, Унгария, Фарьорски острови, Финландия, Франция, Хърватия, Черна гора, Чехия, Швеция.
Източник на данните
Данните, използвани за генериране на визуализации на данни на тази страница, могат да бъдат намерени по-долу, както и в нашия каталог с данни. Този набор от данни е обхванат от лиценз Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0). За посочване на източника използвайте „Европейски училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD)“.
Относно ESPAD
Европейският училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD) е съвместна работа на независими изследователски екипи от повече от 40 европейски държави и е най-големият международен изследователски проект в света за употребата на психоактивни вещества сред юношите. Общата цел на проекта е многократно да се събират съпоставими данни за употребата на вещества сред учениците на възраст между 15 и 16 години във възможно най-много европейски държави. EUDA е ключов партньор в проекта ESPAD.
Повече информация можете да намерите на уебсайта на ESPAD.
Относно тази публикация
Препоръчана форма на цитиране: Група ESPAD (2025 г.), Основни констатации от Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици през 2024 г. (ESPAD), Агенция на Европейския съюз по наркотиците, Лисабон, https://www.euda.europa.eu/publications/data-factsheets/espad-2024-key-findings_en
Идентификатори
HTML: TD-01-25-003-BG-Q
ISBN: 978-92-9408-034-9
DOI: 10.2810/6640400
(1) Това наименование не засяга позициите относно статута и е в съответствие с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно декларацията за независимост на Косово.