С наближаването на края на 10-годишния ми мандат като изпълнителен директор на Агенцията на Европейския съюз по наркотиците (EUDA) бих искал да споделя личните си размисли за едно десетилетие, белязано от дълбоки промени. Това бяха години, белязани от кризи и несигурност: тежките терористични атаки в Европа, извънредната ситуация с миграцията, нестабилността в съседните региони, Брексит, пандемията от COVID-19, а през последните години и войната в Украйна и други нови геополитически напрежения. Всяко от тези събития остави отпечатък върху общественото здраве, сигурността и социалното сближаване. На този фон явлението „наркотици“ в Европа се разви с темпове и мащаби, невиждани през 35-те години, през които работя в тази област.
Десетилетие на големи промени
Когато започнах мандата си през 2016 г., хероинът все още беше основният проблемен наркотик, а всяка седмица засичахме около две нови психоактивни вещества (НПВ). Макар че иновациите при синтетичните химични вещества вече набираха скорост, днешната ситуация е коренно различна. През последните 27 години системата на ЕС за ранно предупреждение за НПВ е идентифицирала над 1 000 непознати досега вещества, а всяка година между 400 и 450 от тях отново се появяват на пазара някъде в Европейския съюз. Това отразява изключителната динамика на пазара на незаконни наркотици и нарастващата сложност на процесите, които трябва да наблюдаваме.
Най-съществената промяна обаче е значителното нарастване на производството и трафика на кокаин. Тази тенденция започна приблизително по времето на мирните преговори в Колумбия и прерасна в безпрецедентно явление. Днес кокаинът е по-достъпен, по-евтин и по-мощен в Европа от всякога. Навлизането му в рекордни количества чрез морски контейнери промени из основи оперативната среда за митническите, правоприлагащите и съдебните органи. Успоредно с това производството на синтетични наркотици (амфетамини, метамфетамини, екстази) в ЕС се разраства, подпомагано от прекурсори, доставяни от различни региони по света, и улеснено от все по-усъвършенстваната логистика на престъпниците.
Тази „хипердостъпност” на наркотиците допринесе за дълбока промяна в моделите на потребление. Зависимостта от две или повече наркотични вещества се превърна в норма и границата между незаконните наркотици, некласифицираните вещества и злоупотребата с лекарства стана все по-размита. В днешно време много хора употребяват различни вещества не само за развлечение, но и за да се справят със стреса, тревожността или напрежението, свързано с натиска за постигане на резултати — симптом на по-широка криза в областта на психичното здраве, която особено много засегна младите хора и се изостри по време на пандемията от COVID-19. Не всички тези вещества са наркотици и не всички са еднакво опасни, което означава, че трябва да променим подхода си: не можем да считаме всички тези хора за престъпници или наркозависими лица, затова се нуждаем от нов модел, който да отчита по-добре нарастващата сложност на ситуацията.
Еволюция на организираната престъпност
Десетилетието разкри и степента, в която организираната престъпност се приспособи, разшири и разнообрази дейността си. Докато голяма част от вниманието в Европа бе насочено към борбата с тероризма, престъпните мрежи укрепиха своето влияние. Както е видно от предишните ни доклади за пазарите на наркотици в ЕС, трафикът на наркотици вече е достигнал най-малко 30 % от приходите на организираната престъпност в Европа. Това, което е променено, са мащабът, сложността и географският обхват на тези организации.
Престъпните групи са глобализирали дейността си и днес действат едновременно в регионите си на произход, във всички части на Европейския съюз, както и в държавите производителки на наркотици. Възходът на кокаина засили конкуренцията, доведе до повече насилие, свързано с пазарите, и до ескалация на престъпните дейности. Характерна нова тенденция е появата на модела „престъплението като услуга“, при която специализирани мрежи предоставят всичко — от изграждането на лаборатории в промишлен мащаб до доставката на химикали, логистиката и насилието по поръчка. Големи разследвания през последните години показаха безпрецедентни равнища на координация между групи, действащи на различни континенти.
В Европа разкриването на лаборатории за синтетични наркотици, включително съоръжения с промишлен производствен капацитет, се увеличи значително. При някои от тях се установяват следи от външна техническа помощ или международни връзки. Младите хора биват привличани чрез социалните медии и прехвърляни през границите, за да извършват насилствени действия. Тези процеси ясно подчертават приспособимостта и безпощадността на престъпните мрежи, които стоят зад тях.
По-сложна международна обстановка
Международната обстановка също се променя. Макар основните страни производителки на кокаин да остават Колумбия, Перу и Боливия, изместването на престъпните дейности оказа силно въздействие върху съседни държави, включително Еквадор. Трудно контролируемите граници и утвърдените маршрути за трафик създадоха нови източници на уязвимост.
Ситуацията с производството и трафика на амфетамини и метамфетамини в други региони — като Близкия изток и Централна Азия — също се променя бързо, както като следствие, така и като двигател на по-дълбоки структурни промени в отделни държави и региони. Показателен пример е падането на режима на Асад в Сирия, което разкри значителното участие на националните власти, на най-високо равнище, в производството и трафика на амфетамин, известен като каптагон.
Друг пример за глобалното въздействие на решения на местно равнище е забраната от страна на талибанския режим в Афганистан на производството на опиум и вероятното ѝ отражение върху европейските пазари на хероин и синтетични опиоиди. Счита се, че ефективното прилагане на тази забрана може да има вторични последици в Европа, включително „дефицит на хероин“, който да доведе до преминаване към употреба на синтетични опиоиди — група нови вещества, причиняващи повече от 100 000 смъртни случая от свръхдоза годишно в САЩ през последното десетилетие.
В този контекст структурираното международно сътрудничество остава от съществено значение както на политическо, така и на оперативно равнище. През последните 10 години се засили сътрудничеството между ЕС и други региони на света, като например Латинска Америка и Карибския басейн, Западните Балкани и Централна Азия.
Политическият диалог с ключови държави партньори — по-специално по отношение на химическите прекурсори и тенденциите в областта на синтетичните наркотици — се задълбочи и ще става все по-решаващ за справянето с един взаимосвързан и бързо променящ се глобален пазар. Същевременно оперативното сътрудничество беше разширено чрез специализирани програми като EU-ACT или El PAcCTO, както и чрез взаимодействие между агенциите на ЕС и държавите партньори, между европейските и националните полицейски служби и митническите органи.
Променящи се модели на социалните вреди и вредите за здравето
Променящият се пейзаж на наркотиците се преплита с по-широка социална уязвимост. Европа е изправена пред неотложно предизвикателство по отношение на психичното здраве, особено сред младите хора. Още преди пандемията от COVID-19 се наблюдаваха нарастващи нива на психологически стрес; пандемията и последвалите смущения в образованието и социалния живот допълнително изостриха тези проблеми. В този контекст употребата на вещества често се превръща в механизъм за справяне с проблемите.
Един особено тревожен аспект е зависимостта от кокаин. От данните е видно, че между първата употреба и първото търсене на лечение има забавяне от около 12—13 години. Тъй като достъпността на кокаин в Европа рязко нарасна преди седем-осем години, трябва да сме подготвени за значително увеличение на търсенето на лечение. В същото време Европа все още не разполага с високо ефективни терапевтични протоколи за кокаин и за зависимост от стимуланти, нито с достатъчно специализирани услуги. Инвестициите в научни изследвания, иновации и капацитет за предоставяне на услуги днес са наложителни и именно тук ЕС може да има решаваща роля.
Опиоидите и синтетичните опиоиди обаче остават една от най-сериозните заплахи. Макар средното равнище на предоставяните ответните мерки като цяло да е доста добро, съществуват значителни различия между държавите и регионите, както и между ЕС и някои от неговите съседи, като например държавите от Западните Балкани.
Основните области, в които е необходимо подобрение, са въвеждането и прилагането на стандарти за качество на лечението, разработването на основани в по-голяма степен на факти програми за превенция за отделните лица и техните общности, както и разработването и разширяването на програми за намаляване на вредите, които да бъдат по-добре адаптирани към настоящите и бъдещите рискове и вреди.
Все още в осем от 27-те държави в ЕС например не са въведени мерки за прилагането на налоксон в случай на предозиране с опиоиди. В момент, в който всички ние наблюдаваме масовото увеличение на смъртни случаи, свързани с употребата на опиоиди в Северна Америка, тревогата е напълно оправдана, но правилните решения, взети изпреварващо, в очакване на възможен взрив в ЕС, са от решаващо значение за готовността на Съюза.
През последните 30—40 години в ЕС беше постигнат забележителен напредък с въвеждането и включването на намаляването на вредите като ключов принцип в модерната и балансирана политика в областта на наркотиците. Чрез разработването на интервенции за намаляване на рисковете и вредните последици от употребата на наркотици, тези услуги спасиха човешки животи и подобриха условията на живот на хората, поставени съзнателно в центъра на интервенциите. Ако ЕС иска да бъде подготвен за новите предизвикателства, включването на хората, употребяващи наркотици, както и на техните семейства в диалога ще бъде от съществено значение.
Загубила ли е Европа контрол върху ситуацията?
Мащабът на трафика и разрастването на организираната престъпност закономерно пораждат въпроса дали Европа губи контрол. Моят отговор е ясен: Европа не е изгубила битката. Но предизвикателството е огромно и изисква координирани и колективни действия.
Тази година бележи важен етап: приемането на новия план за действие на ЕС срещу трафика на наркотици, заедно с обновената стратегия на ЕС за борба с наркотиците. С тези инструменти се въвеждат конкретни и координирани мерки, разработени съвместно с държавите членки и подкрепени от стабилни механизми за наблюдение. На пристанищата в цяла Европа сигурността и координацията се засилват чрез Европейския алианс на пристанищата. Едновременно с това става по-строга реакцията на съдебните органи, включително чрез създаването на специализирани съдилища в държави като Франция и Белгия.
Въпреки това трябва открито да признаем, че капацитетът на държавите е подложен на сериозно напрежение. Поредицата от кризи доведе до свиване на публичните бюджети, докато престъпните мрежи станаха по-силни, по-богати и по-тясно взаимосвързани. Възстановяването на баланса ще изисква устойчиви инвестиции не само в правоприлагането, митниците и правосъдието, но и в превенцията, лечението, социалната подкрепа и развитието на общността.
Укрепване на устойчивостта и сътрудничеството
Корупцията остава трайна заплаха. Престъпните организации се адаптират бързо — когато пристанищата затягат системите за контрол на достъпа, те пренасочват вниманието си към други ключови роли, като например планирането на логистиката. В някои държави обект на заплахи са станали служители в съдебната система и в затворите. Опитът на Италия показва, че силната независимост на съдебната власт и специализираните структури за борба с мафията са незаменими за възвръщането на контрола и за възстановяването на доверието в публичните институции.
Същевременно трябва да признаем, че в много европейски градове съществуват квартали, които от десетилетия са изправени пред проблеми, свързани с наркотиците. Неотдавнашното нарастване на насилието често е отражение на дълбоки социални и икономически уязвимости. Укрепването на устойчивостта на общностите, подобряването на условията на живот и създаването на реални възможности за младите хора трябва да бъдат неразделна част от нашата дългосрочна стратегия.
Бъдещи стъпки
С Брексит беше нарушено дългогодишното научно и оперативно сътрудничество, но с удовлетворение отбелязвам, че вече финализирахме съдържанието на ново двустранно споразумение за сътрудничество с Обединеното кралство. След официалното му одобрение ще бъде възстановено структурираното партньорство в ключови области като системите за ранно предупреждение, новите вещества, вредите и интервенциите на равнище общности, което е важна стъпка и за двете страни.
В края на мандата си изразявам дълбоката си благодарност за ангажираността на колегите и партньорите в цяла Европа и извън нея. Продължавам да съм убеден, че Европа разполага с необходимите инструменти, знания и партньорства, за да се справи с предизвикателствата, които предстоят. Заплахата, произтичаща от съвременното явление „наркотици“, е многопластова — криминална, социална и свързана с общественото здраве. Справянето с нея изисква единство, реализъм и решителност, както и способност за иновации и адаптиране.
Но онова, което ще гарантира нашия успех, далеч надхвърля ресурсите, инструментите и финансирането. Това е нашият ангажимент към ценностите ни, към модел на общество, основано на демокрация и зачитане на основните права на всички, включително на хората, които употребяват вещества от всякакъв вид. Модел, който поставя човека в центъра, който има за цел да гарантира благополучието на всички и който насърчава диалога, уважението и оценяването на различията.
Това е приносът на нашата европейска агенция още от създаването ѝ през февруари 1993 г. като Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании — предоставяне на данни, информация и анализи, които да подпомагат формулирането на политики, по-добре обосновани от науката, от гражданското общество и от гласовете на хората с личен опит от зависимости.
Насърчаването и подпомагането на изготвянето на политики, основаващи се на научни доказателства, е постоянна борба срещу съпротивата към промяната, невежеството и недобросъвестността, псевдоистината и фалшивите новини. В този смисъл Европейският съюз има заслугата за създаването на Агенцията на Европейския съюз по наркотиците с нов и разширен мандат, функционираща в настоящия си вид от 2024 г.
За мен беше голяма привилегия и чест да изпълнявам функциите на изпълнителен директор на Агенцията и да допринеса за изграждането на по-справедлива и по-ефективна Европа за своите граждани, за лицата, отговорни за вземането на решения, и за хората, които употребяват наркотици, и техните семейства.
Напускам тази длъжност с увереността, че EUDA е напълно подготвена да изпълни новата си мисия, и вярвам, че моята наследничка, Лорейн Нолан, успешно ще води Агенцията през следващите предизвикателства и етапи на развитие. В по-личен план ще продължа да подкрепям усилията за изграждане на по-безопасна, по-здравословна и по-устойчива Европа, като изразявам искрената си благодарност към всички, които през последното десетилетие допринесоха за тази обща мисия.
