Лечение с опиеви агонисти — настоящата ситуация в Европа (Европейски доклад за наркотиците, 2025 г.)
Употребяващите опиоиди представляват най-голямата група, подложена на специализирано лечение за употреба на наркотици, главно под формата на лечение с опиеви агонисти. На тази страница можете да видите най-новия анализ на предоставянето на лечение с опиеви агонисти в Европа, включително основни данни за обхвата, броя на лекуваните лица, пътищата за лечение и др.
Тази страница е част от Европейския доклад за наркотиците за 2025 г. — годишния преглед на EUDA за ситуацията във връзка с наркотиците в Европа.
Последна актуализация: 5 юни 2025 г.
С възникването на нови предизвикателства достъпът до терапия за употреба на опиоиди продължава да е ограничен в някои държави от ЕС
Макар че понастоящем все по-широк кръг от хора търсят помощ за проблеми с наркотиците, дългосрочният характер на лечението с опиеви агонисти означава, че лицата, които се подлагат на такова лечение, все още използват значителен дял от ресурсите, влагани в услуги за лечение на наркомании в повечето държави. Въпреки това достъпът до лечение с опиеви агонисти варира в различните части на Европейския съюз, а в някои държави е недостатъчен. Освен това нашите мерки за противодействие на опиоидната зависимост срещат допълнителни затруднения от нововъзникващите промени на пазара на опиоиди, потенциалните ефекти върху оптимизирането на лечението и предизвикателствата, свързани с работната сила на системите за лечение.
Приблизително 1,7 милиона души са получили лечение за проблеми, свързани с употребата на незаконни наркотици в Европейския съюз през 2023 г. (2,1 милиона души, ако бъдат включени Норвегия и Турция). Специализираното лечение за наркотици обхваща редица медицински (включително фармакологични), психологически, социални и поведенчески подходи за спиране или намаляване на употребата и инжектирането на наркотици. Като цяло около половин милион високорискови потребители на опиоиди в Европейския съюз са получили някаква форма на лечение с опиеви агонисти, което остава основният фармакологичен подход за лечение на хората с опиоидна зависимост и може да се комбинира с психосоциални дейности.
Целите и резултатите от лечението понякога варират значително в зависимост от вида на интервенцията и потребностите на пациентите. Целите на лечението могат да варират от постигане на въздържане или намаляване на употребата на незаконни наркотици до предотвратяване на вредите, социална реинтеграция и възстановяване.
В неотдавнашното ръководство на EUDA и ECDC относно превенцията и контрола на инфекциозните заболявания сред хората, които си инжектират наркотици, се препоръчва предоставянето на лечение с опиеви агонисти както в общността, така и в местата за лишаване от свобода, за да се предотврати предаването на HCV и ХИВ и да се помогне за намаляване на рисковото поведение при инжектиране и на честотата на инжектиране. В ръководството се препоръчва също така да се предоставят стерилни материали за инжектиране успоредно с лечението с опиеви агонисти, за постигане на максимално покритие и ефективност на интервенциите сред хората, които си инжектират опиоиди (вж. също Инжекционна употреба на наркотици — настоящата ситуация в Европа и Инфекциозни заболявания, свързани с употребата на наркотици — настоящата ситуация в Европа).
Въпреки това продължават да съществуват различия между отделните държави по отношение на условията и формата, в които се предоставя лечение, както и по отношение на степента, в която е осигурено лечение с опиев агонист, за да отговори на нуждите на лицата, нуждаещи се от тази форма на грижи. Предоставянето на лечение с опиеви агонисти продължава да бъде недостатъчно и под препоръчаните от СЗО равнища в някои държави — членки на ЕС, които отчитат високо разпространение на високорисковата употреба на опиоиди (вж. Основни данни и тенденции по-долу).
Съотношението между амбулаторните и стационарните форми на лечение в рамките на националните системи за лечение също се различава значително в отделните държави. Приблизително 13 % от лечението за употреба на наркотици в Европа се предоставя в болнични условия, главно в болнични центрове за настаняване, например психиатрични болници, но също и в терапевтични общности, а в някои държави — в специализирани центрове за настаняване в местата за лишаване от свобода. Като цяло обаче лечението с опиеви агонисти по-често се провежда в амбулаторни условия. Те могат да включват специализирани центрове за лечение на наркотици, агенции с нисък праг и центрове за първична медицинска помощ, които могат да включват кабинети на общопрактикуващите лекари. Някои държави въведоха и по-гъвкави възможности за амбулаторно лечение по време на пандемията от COVID-19, като много от тях все още се прилагат. Освен това малък брой държави започнаха да прилагат нови начини на лечение, например с лекарствени форми с удължено освобождаване на бупренорфин, което позволява пациентите да получават устойчиво лечение с опиеви агонисти чрез еднократна месечна инжекция. Въпреки че са необходими повече изследвания, най-новите данни показват, че тази форма може да помогне за облекчаване на натиска върху предписващите лекари, като намали броя на посещенията, необходими на всеки пациент, и може също така да подпомогне разширяването на покритието до селски или отдалечени райони. Разнообразието от доставчици, независимо от лекарството, затруднява наблюдението на предоставянето на лечение с опиеви агонисти и характеристиките на пациентите. В някои държави се наблюдават признаци на намаляване на работната сила в областта на лечението на зависимости, като при пенсиониране или напускане на работа от някои от работещите за лечението, напр. общопрактикуващите лекари, местата им не се заемат от нови кадри, което потенциално застрашава способностите на системите за лечение да предоставят грижи.
Пациентите на лечение за употреба на опиоиди имат по-комплексни нужди
Дългосрочното естество на проблемите, свързани с употребата на опиоиди, се подчертава от наличните данни за характеристиките на лицата, които получават лечение с опиеви агонисти. Данните показват също, че групата на хората, които са имали проблеми с хероина, в Европа застарява. Това се илюстрира от факта, че почти 70 % от пациентите на лечение с опиеви агонисти понастоящем са на възраст 40 години или повече, докато по-малко от 10 % са на възраст под 30 години. Това има важни последици за предоставянето на услуги и разходите, тъй като доставчиците на лечение вече трябва да отговарят на по-сложен набор от здравни нужди на едно все по-уязвимо население. Важно съображение в това отношение е необходимостта да се гарантира наличието на ефективни пътища за насочване към по-общи услуги, предлагащи лечение за други състояния, свързани с процеса на стареене. Това става все по-необходимо, за да се подкрепят по-възрастните пациенти на лечение за опиоиди, нуждаещи се от гериатрични грижи поради дългосрочните последици върху физическото им здраве от употребата на незаконни наркотици, но също така и от употребата на тютюн и алкохол. Лечението на тази маргинализирана група трябва също така да отговори на сложен и често отдавна установен набор от проблеми, свързани с психичното здраве, социалната изолация, заетостта и жилищното настаняване. Разработването на интегрирани, мултидисциплинарни и специализирани в зависимост от възрастта услуги за грижи за тази група ще продължи да бъде важно съображение в политиката и предоставянето на услуги, тъй като демографските характеристики на употребата на опиоиди в Европа продължават да се променят.
Полиупотреба на вещества и появата на силнодействащи нови синтетични опиоиди на местните пазари на наркотици могат да увеличат рисковете от употреба на опиоиди, особено за по-възрастното население и хората с комплексни здравни потребности. Когато нови синтетични опиоиди с голяма сила на действие вероятно се превръщат във все по-утвърдена характеристика на пазарите на наркотици, са необходими повече изследвания, за да се определи дали са необходими адаптации, за да се гарантира, че настоящите подходи за предоставяне на лечение с опиеви агонисти остават оптимални. Загриженост поражда продължаващото присъствие в някои европейски държави на фентанил, карфентанил и нитазени. Наред с това променящата се ситуация във връзка с трафика на хероин от Афганистан към Европа внася допълнителна несигурност в оценката за европейските пазари на наркотици. Ако наличността на хероин в Европа намалее, една последица може да бъде увеличаването на необходимостта от грижи сред хората, употребяващи силнодействащи опиоиди. Това повдига въпроса за възможностите, с които разполагат системите за лечение за употреба на наркотици, за да помагат на лицата със зависимост от такива наркотици. Въпреки че клиничната практика в Америка започва да дава подробна информация за ролята, която метадонът и бупренорфинът могат да имат за лечението на лица, преминали от хероин към фентанил, понастоящем не съществуват протоколи, основани на доказателствени данни. Необходими са политика и финансова подкрепа за по-нататъшни изследвания, особено за рандомизирани контролирани изпитвания, за да се установи потенциалната полза от новите подходи с използване на съществуващи медикаменти в системите за лечение за употреба на наркотици.
Броят на по-младите хора, получаващи лечение с опиеви агонисти, остава относително нисък и стабилен. Това може да се обясни с по-редките случаи на започване на употреба на опиоиди сред младите хора и застаряването на групите от пациенти на лечение с опиеви агонисти. Все пак от някои държави, включително Германия, Австрия и Финландия, се съобщава за относително висок дял на свързаните с опиоиди смъртоносни свръхдози сред лица на възраст под 30 години и това може да показва, че за тази възрастова група все още съществуват пречки пред достъпа до лечение с опиеви агонисти (вж. Смъртни случаи, причинени от употреба на наркотици — настоящата ситуация в Европа). Предизвикателствата в тази област може да включват ниски равнища на задържане на лечение сред младите хора, отрицателни нагласи към лечението с опиеви агонисти, нежелание за предписване на такова лечение сред някои доставчици на услуги и липса на подходящи за възрастта условия за лечение.
Повече информация за здравните и социалните ответни действия срещу употребата на опиоиди, включително сред по-възрастните хора, може да се намери в публикацията на EUDA Здравни и социални мерки, свързани с употребата на наркотици Европейско ръководство.
Основни данни и тенденции
Брой хора в процес на лечение
- Като цяло през 2023 г. са получили лечение с опиеви агонисти над половината от приблизително 860 000 високорискови потребители на опиоиди в Европейския съюз — приблизително 511 000 (523 000, ако се включат и Норвегия и Турция) (фигура 12.1). Съществуват обаче разлики между отделните държави. В държавите, за които са налице данни за сравнение от 2012 г. или 2013 г., като цяло се наблюдава увеличение на обхвата на предоставяната терапия. Нивата на предоставяне обаче остават ниски и недостатъчни в някои държави, в които се счита, че има значителен брой високорискови потребители на опиоиди, например Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия (фигура 12.2).
- Данните от държави, които последователно докладват за пациенти, получаващи лечение с опиеви агонисти между 2013 г. и 2023 г., показват обща стабилна тенденция в нивата на лечение през този период, с малки колебания в броя на пациентите, получаващи това лечение. Причините за тази стабилност са различни. В държавите с високо ниво на предоставяне на лечение тя може да отразява често хроничния, рецидивиращ характер на опиоидната зависимост и необходимостта от лечение в продължение на продължителен период от време; в други държави (напр. Латвия) може да отразява ниския капацитет на системите за лечение.
- В някои държави броят на хората, получаващи лечение с опиеви агонисти, се е увеличил, което отразява увеличеното предоставяне на лечение, като 10 държави отчитат увеличение между 2018 г. и 2023 г., включително Финландия (75 %), Полша (50 %), Кипър (20 %), Швеция (16 %) и Малта (15 %).
#EMBED-edr25-oat-figure-12.1#
#EMBED-edr25-oat-figure-12.2#
Пътища за лечение
- Самостоятелното насочване все още е най-разпространеният механизъм за постъпване на специализирано лечение за пациенти, приемащи опиоиди. Тази форма на насочване, която включва и насочване от членове на семейството или приятели, възлиза на около две трети (64 %) от лицата с проблеми, свързани с употреба на опиоиди като основен наркотик, постъпили на специализирано лечение за употреба на наркотици в Европа през 2023 г. Над една пета (23 %) от пациентите са насочени от здравни, социални служби или учебни заведения, включително от други центрове за лечение за употреба на наркотици, а 7 % са насочени от системата на наказателното правосъдие.
Медикаменти опиеви агонисти
- Предоставянето на повече от един медикамент опиев агонист през 2023 г. е докладвано от 25 държави. Метадонът е най-често предписваният медикамент, получаван от повече от половината (55 %) от пациентите на лечение с опиеви агонисти в Европа. Други 35 % се лекуват с медикаменти на базата на бупренорфин, който е основен медикамент, за който се съобщава, че се използва в 9 държави. Други вещества, например морфин с бавно освобождаване или диацетилморфин (хероин), се предписват по-рядко и с тях се лекуват 10 % от пациентите на лечение с опиеви агонисти в Европа. Седем държави са докладвали за предоставено хероин-подпомогнато лечение, ако бъдат включени преустановени пилотни проекти.
- Пет държави съобщават за прилагане на по-нови препарати с бупренорфин: инжекционен разтвор с удължено освобождаване и подкожен имплант. Тези препарати са получили разрешение за употреба, валидно в целия Европейски съюз, съответно през 2018 г. и 2019 г.
Алтернативни възможности за лечение
- Въпреки че се предлагат по-рядко от лечението с опиеви агонисти, във всички европейски държави съществуват алтернативни възможности за лечение за употребяващите опиоиди. В 11-те държави, за които има налични данни за 2023 г., за между 3 % и 47 % от всички лица на лечение за употреба на опиоиди се прилагат интервенции, които не се класифицират като лечение с опиеви агонисти, например медикаментозно подпомогната детоксикация и амбулаторни или болнични интервенции, ориентирани към въздържание.
Изходни данни
Данните, използвани за генериране на инфографики и диаграми на тази страница, могат да бъдат намерени по-долу.
Пълният набор от изходни данни за Европейския доклад за наркотиците за 2025 г., включително метаданните и методологичните бележки, е на разположение в нашия каталог с данни.
Подмножество от тези данни, използвано за генериране на инфографики, диаграми и подобни елементи на тази страница, се намира по-долу.
