Лечение с опиеви агонисти — настоящата ситуация в Европа (Европейски доклад за наркотиците, 2024 г.)

Употребяващите опиоиди представляват най-голямата група, подложена на специализирано лечение за употреба на наркотици, главно под формата на лечение с опиеви агонисти. На тази страница можете да видите най-новия анализ на предоставянето на лечение с опиеви агонисти в Европа, включително основни данни за обхвата, броя на лекуваните лица, пътищата за лечение и др.

Тази страница е част от Европейския доклад относно наркотиците за 2024 г. — годишния преглед на EMCDDA за ситуацията във връзка с наркотиците в Европа.

Table of contents/Search

Table of contents/Search

Search within the book

Operator

Any match

Exact term match only

Select any filter and click on Search to see results

Close

Последна актуализация: 11 юни 2024 г.

Лечението на проблеми, свързани с употреба на опиоиди, все още потребява повечето ресурси за лечение

Макар че понастоящем има по-голяма хетерогенност в характеристиките на лицата, търсещи помощ за проблеми с наркотиците, поради дългосрочния характер на лечението с опиеви агонисти, на лицата, които го получават, вероятно все още се пада най-големият дял от ресурсите, инвестирани в услуги за лечение на наркомании в повечето държави. Приблизително 1,7 милиона души са получили лечение за проблеми, свързани с употребата на незаконни наркотици в Европейския съюз през 2022 г. (2,0 милиона души, включително Норвегия и Турция). Специализираното лечение на наркотици обхваща редица медицински (включително фармакологични), психологически, социални и поведенчески подходи за спиране или намаляване на употребата и инжектирането на наркотици. Като цяло мнозинството от пациентите ще получат някаква форма на лечение с опиеви агонисти, което е основният фармакологичен подход за лечение и обикновено се комбинира с психосоциални интервенции. Този терапевтичен подход се подкрепя от наличните научни данни, като са установени положителни резултати по отношение на задържането на пациентите на лечение, употребата на незаконни опиоиди, докладваното рисково поведение и свързаните с наркотиците вреди и смъртни случаи. В неотдавнашното ръководство на EMCDDA и ECDC относно превенцията и контрола на инфекциозните заболявания сред хората, които си инжектират наркотици, се препоръчва предоставянето на лечение с опиеви агонисти както в общността, така и в затворите, за да се предотврати предаването на HCV и HIV и да се помогне за намаляване на рисковото поведение при инжектиране и честотата на инжектиране. В насоките се препоръчва също така предоставянето на стерилно оборудване за инжектиране заедно с лечение на опиеви агонисти, за да се увеличат максимално покритието и ефективността на интервенциите сред хората, които инжектират опиоиди.

Въпреки това продължават да съществуват значителни различия между отделните държави по отношение на условията и формата, в които се предоставя лечение, както и по отношение на степента, в която наличието на лечение с опиев агонист е достатъчно, за да отговори на нуждите на лицата, нуждаещи се от тази форма на грижи. Предоставянето на лечение с опиеви агонисти все още е явно недостатъчно в някои държави (вж. Основни данни и тенденции по-долу). Относителният дял на амбулаторните и стационарните форми на лечение в рамките на националните системи за лечение също се различава значително в отделните държави. Почти една пета от лечението за употреба на наркотици в Европа се предоставя в болнични условия, главно в болнични центрове за настаняване (напр. психиатрични болници), но може да включва и терапевтични общности, а в някои държави — специализирани центрове за настаняване в затворите. Като цяло обаче лечението с опиеви агонисти по-често се провежда в амбулаторни условия. Те могат да включват специализирани центрове за лечение на наркотици, агенции с нисък праг и центрове за първична медицинска помощ, които могат да включват кабинети на общопрактикуващите лекари.

Наличните данни сочат, че предоставянето на лечение с опиеви агонисти не е намаляло значително по време на пандемията COVID-19, когато са били въведени ограничения за движение, основани на общественото здраве. През този период обаче моделите за предоставяне на услуги може да са били адаптирани. Примери за това са увеличената употреба на телемедицина и по-малко ограничителни подходи за осигуряване на дози за домашна употреба. Налице е и информация, която предполага, че достъпът до грижи за нови клиенти, търсещи лечение с опиеви агонисти, може да е бил временно нарушен по време на пандемията.

Задоволяване на по-сложните нужди на застаряващата група пациенти на лечение за употреба на опиоиди

Дългосрочното естество на проблемите, свързани с употребата на опиоиди, се подчертава от наличните данни за характеристиките на лицата, които получават лечение с опиеви агонисти. Данните показват също, че групата на хората, които са имали проблеми с хероина, в Европа застарява. Това се илюстрира от факта, че почти 70 % от пациентите на лечение с опиеви агонисти понастоящем са на възраст 40 години или повече, докато по-малко от 10 % са на възраст под 30 години. Това има важни последици за предоставянето на услуги, тъй като услугите трябва да отговарят на по-сложен набор от здравни нужди в едно все по-уязвимо население. Важно съображение в това отношение е необходимостта да се гарантира наличието на ефективни пътища за насочване към по-общи услуги, предлагащи лечение за други състояния, свързани с процеса на стареене. Това става все по-необходимо, за да се подкрепят по-старите пациенти на опиево лечение, нуждаещи се от гериатрични грижи поради дългосрочните последици от незаконната употреба на наркотици, но също така и от употребата на тютюн и алкохол, върху физическото им здраве. Лечението на тази маргинализирана група трябва също така да отговори на сложен и често отдавна установен набор от проблеми, свързани с психичното здраве, социалната изолация, заетостта и жилищното настаняване. Разработването на интегрирани, мултидисциплинарни и специализирани в зависимост от възрастта услуги за грижи за тази група ще продължи да бъде важно съображение в политиката и предоставянето на услуги, тъй като демографските характеристики на употребата на опиоиди в Европа продължават да се променят.

Съчетаната употреба на наркотици и появата на силнодействащи нови синтетични опиоиди на местните пазари на наркотици могат да увеличат рисковете от употреба на опиоиди, особено за по-възрастните хора и тези със сложни здравни потребности. Когато опиоидите с голяма сила на действие са се превърнали в утвърдена характеристика на пазарите на наркотици, са необходими повече изследвания, за да се определи дали са необходими адаптации, за да се гарантира, че настоящите подходи за предоставяне на лечение с опиеви агонисти остават оптимални. Освен това, както е отбелязано на други места в настоящия доклад, ако се намали предлагането на хероин на европейския пазар, това може да увеличи търсенето на грижи в тази област.

Повече информация за здравните и социалните реакции на употребата на опиоиди, включително сред по-възрастните хора, може да бъде намерена в сайта на EMCDDA Здравни и социални ответни действия, насочени към проблемите с наркотиците: Европейско ръководство.

Основни данни и тенденции

Брой хора в процес на лечение

• Сравнението с настоящите оценки на броя на високорисковите употребяващи опиоиди в Европа показва, че като цяло лечение с опиеви агонисти са получили около половината от броя на високорисковите употребяващи опиоиди в Европейския съюз през 2022 г. — приблизително 513 000 (526 000, включително Норвегия и Турция) (фигура 12.1.). Съществуват обаче разлики между отделните държави. В държавите, за които са налице данни от 2011 г. или 2012 г. за сравнение, като цяло се наблюдава увеличение на предоставянето на терапия. Нивата на предоставяне обаче остават ниски и недостатъчни в някои държави, в които се смята, че има значителен брой високорискови потребители на опиоиди, като Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия (фигура 12.2.).

• Данните от държави, които последователно докладват за пациенти, получаващи лечение с опиеви агонисти между 2010 г. и 2022 г., показват обща стабилна тенденция в нивата на лечение през този период, с малки колебания в броя на пациентите, получаващи това лечение. Причините за тази стабилност са различни. В държавите с високо ниво на предоставяне на лечение тя може да отразява често хроничния, рецидивиращ характер на опиоидната зависимост и необходимостта от лечение в продължение на продължителен период от време; в други държави (напр. Латвия) може да отразява ниския капацитет на системите за лечение.
• В началото на пандемията COVID-19 държавите — членки на ЕС, се стремяха да осигурят постоянен достъп до лечение с опиеви агонисти за лицата, употребяващи високорискови наркотици. Сравняването на данните за лечението между 2019 и 2022 г. показва, че броят на пациентите остава стабилен, като само Хърватия и Унгария отчитат намаляване с повече от 10 % от популацията на пациентите на лечение с опиеви агонисти през този период. Тези спадове може отчасти да се дължат на намаления достъп до лечение по време на пандемията.
• В някои държави броят на хората, получаващи лечение с опиеви агонисти, се е увеличил, което отразява увеличеното предлагане на лечение, като 11 държави отчитат увеличение между 2016 г. и 2022 г., включително Дания (37 %), Полша (54 %), Румъния (17 %) и Швеция (21 %).

Пътища за лечение

• Получаваното от пациентите лечение за употреба на наркотици в много случаи се характеризира с ползване на различни услуги, многократен вход в системата и различни по продължителност периоди на лечение. Самостоятелното насочване все още е най-разпространеният механизъм за постъпване на специализирано лечение за пациенти, приемащи опиоиди. Тази форма на насочване, която включва и насочване от членове на семейството или приятели, възлиза на около две трети (66 %) от лицата с проблеми, свързани с употреба на опиоиди като основен наркотик, постъпили на специализирано лечение за употреба на наркотици в Европа през 2022 г. Около една пета (23 %) от пациентите са били насочени от здравни, социални служби или учебни заведения, включително от други центрове за лечение за употреба на наркотици, а 7 % са били насочени от системата на наказателното правосъдие.

Медикаменти опиеви агонисти

• Предоставянето на повече от един медикамент опиев агонист през 2022 г. е докладвано от 26 държави. Метадонът е най-често предписваният медикамент, получаван от повече от половината (56 %) от пациентите на лечение с опиеви агонисти в Европа. Други 35 % се лекуват с медикаменти на базата на бупренорфин, който е основен медикамент, за който се съобщава, че се използва в 8 държави. Други вещества, като морфин с бавно освобождаване или диацетилморфин (хероин), се предписват по-рядко, като се получават от почти 10 % от пациентите, лекувани с опиеви агонисти в Европа, като 5 държави съобщават за предоставяне в известна степен на лечение с помощта на хероин, ако се включат пилотните проекти (фигура 12.3.).

Алтернативни възможности за лечение

• Въпреки че се предлагат по-рядко от лечението с опиеви агонисти, във всички европейски държави съществуват алтернативни възможности за лечение за употребяващите опиоиди. В 11-те държави, за които има налични данни, между 5 % и 47 % от всички употребяващи опиоиди на лечение получават интервенции, които не са класифицирани като лечение с опиеви агонисти, като например медикаментозно подпомогната детоксикация и амбулаторни или болнични интервенции, ориентирани към въздържание.

Източник на данните

Данните, използвани за генериране на инфографики и диаграми на тази страница, могат да бъдат намерени по-долу.

Показване на изходните таблици